Бенедикт ХVІ: без вярата богословието и екзегетиката остават само теории

Истинският богослов е онзи, който не се подава на изкушението да измерва със собствената интелигентност тайната на Бог, лишавайки често от смисъл личността на Христос, а онзи който осъзнава собствените си ограничения, както направиха многобройни Светци, познати и като големи учители. Това каза Бенедикт ХVІ в проповедта на литургията, която отслужи тази сутрин с членовете на Международната Богословска Комисия, която на 30 ноември започна своята пленарна годишна асамблея.

Светият Отец посочи, че прототипа на знаещия богослов, който изучава Свещеното Писание, както някой учени изучават природата – т.е. с една академична студенина, която претендира да анализира тайната и пренебрегва трансцедентната искра – може да се види в древните книжници, които посочват на Мъдреците пътя към Витлеем към Младенеца Бог. „Тази книжници са големи специалисти: могат да кажат къде се ражда Месията, но не се чувстват призовани да отидат при него”. Тази вест „не докосва техния живот, остават настрана. Могат да дадат информация, но тази информация не се превръща във формация за техния живот”, подчерта Бенедикт ХVІ:

„Това е така и в наши дни, където през последните десет години сме свидетели на подобни неща. Съществуват велики учени, големи специалисти, велики богослови, учители на вярата, които ни научиха на много неща. Проникнаха детайлно в Свещеното Писание, в историята на спасението. Но не съумяха да видят самата тайна, истинското ядро: че този Исус е наистина Синът Божи (…) Лесно могат да бъдат посочени велики имена от историята на богословието през последните два века, от които научихме много неща, но въпреки това тайната не беше разкрита за очите на тяхното сърце”. 

Бенедикт ХVІ гледа строго на онзи начин на процедиране, който „се поставя над Бог”. Строг е и с учените, които прилагат методи в които „Бог няма място” и следователно „не съществува”. Но още по-строг е с едно определено богословие, което умъртвява божественото, като посочи неговите дефекти по образен начин:

„Във водите на Свещеното Писание се лови с мрежа, която позволява улова на определено количество рибаи ако той е по-голям и не може да влезе в мрежата, то тогава той не съществува. И така великата тайна на Исус, Синът станал човек, се свежда до един исторически Исус, една трагична фигура, един призрак без плът и кръв, който е останал в гроба, тленен, действително умрял”.

Въпреки това, отбелязва Папата, историята на Църквата е богата на мъже и жени способни да признаят своята нищета пред величието на Бог, смирено да достигнат до истината. Бенедикт ХVІ цитира някой имена от този дълъг списък:


„От Бернадет Субиру до Света Тереза от Лизьо, чрез един нов прочит на Свещеното Писание, не по научен път, а навлизайки в сърцевината на това Писание до Светците и Блажените на нашето време: сестра Бакита, майка Тереза, Дамян де Вюстер и още много други”.


За Папата това е една "категория от смирени, които са също и учени”; примери за вдъхновение, защото помагат „да бъдем истински богослови, които съумяват да възвестяват божията тайна, защото са засегнати дълбоко в сърцето ”. Както Дева Мария, свети Йоан или стотника под кръста. Или като Свети Павел, който по емблематичен начин изразява със своя живот притчата за преминаването от фалшивата към истинската надежда:


„Дори и след неговото възкресение, Господ, по пътя към Дамаск, докосва сърцето на Саул, който е един от онези учени които не виждат. В първото послание до Тимотей той самият се нарича невеж в онова време, въпреки неговите познания. Но възкръсналия го докосва. Ослепява, за да стане наистина виждащ. Започва да вижда. Великият учен става малък и именно така може да види, че безрасъдността на Бог е благоразумие, мъдрост по-голяма от всички човешки мъдрости”. 

Работата на Международната Богословска Комисия, под ръководството на кард. Уилям Левада, ще продължи до 4 декември. На тази първа сесия Комисията ще реши темите за разглеждане през следващите пет години и конкретната организация на работата. Сред темите, които кардинала предложи на вниманието на Комисията, е въпроса за богословската методология, който бе тема през последните няколко години.


svt/ rv