Международна премия за млади български таланти и техния принос в междукултурния диалог

Младите хора имат нужда от културата, но и тя има нужда от младите хора. Това е посланието на Международната награда ПроАрте, чието второ издание завърши на 26 ноември с тържествено връчване на наградите в римския университет „Сапиенца”. Наградата ПроАрте е включена в официалната програма на събитията за Европейската година на междукултурния диалог 2008 и на Европейската година на творчеството и иновациите 2009. Инициативата се провежда под патронажа на Президента на Република Италия, на Министерството на културните ценности и дейности и на Министерството на общественото образование на Италианското правителство.

Сред наградените са проектът на Radio RAI за университетското „Радио Кампус”; международното списание “The Scenographer”, сайта radiowebstereo и художникът, маестро Дучо Гуидоти, който получи специалната награда за Творчество 2009. Част от наградите връчиха българският консул в Рим, Мариана Бояджиева и Даниел Владимиров, директор на Българския културен институт в Рим, тъй като в международната секция наградените са млади български участници. Това са програмата „Такси” на БНТ и проекта „Социализация и популяризация на бюст-паметниците в парк Борисова градина в София” с автор „Сдружение за културни инициативи”. Връчването на премиите бе предшествано от изпълнението на италианския и българския химни и виедофилм за уебсайта на проекта за Борисовата градина.


Представена бе специалната премия на президента на Италианската Република, Джорджо Наполитано, с мотивацията за наградите: „обмяна на мнения между младите” и „комуникацията на собствената история и идентичност, чрез трайни знаци във времето за развитието на междукултурния дилог с техните връстници в други страни и интеграцията в глобалната европейска система”.

Мотивацията на премията за българските участници обяснява Микеле Виола, координатор на международната верига Pro Arte:
„Премията Pro Arte е учредена с цел да подпомага междукултурния диалог. През настоящата 2009, обявена за Европейска година на творчеството и иновациите, решихме да наградим България, заради интеграцията на българската култура, с нейната културна традиция и исторически корени в древна Тракия, и заради българските младежи, които очароваха комисията със своя ентусиазъм. Освен това заради многото общи прилики с Италия, както и за оная културна нишка, която ни обединява, базирана на креативността, спонтанността и желанието за диалог”.

Тази наградата разкрива ли възможност за нови инициативи в културната област между двете държави?
Това не крайната фаза, а нова стъпка напред, защото международната премия Pro Arte е стимул за един по-голям процес, който включва европейски проекти и възможности за съвместни инициативи в името на междукултурния диалог. Вече се работи по един археологически проект в Пловдив за реализацията на университетски кампус. Това университетско селище ще бъде предназначено за чуждестранни студенти, които могат да прекарват в него известно време, за да изучават българската археология. Проектът се осъществява със сътрудничеството на други археологически обекти в Италия, които са включени във веригата Pro Arte. В началото на другата година, проектът ще стартира с участието на една италианска област и ще се реализира в Пловдив.

Вашето послание към младите в Годината на креативността?
Пожелавам на всички младежи да не разпиляват своята енергия, а все повече да подобряват и увеличават своите познания, да развиват своята креативност и интуиция. Освен това да се вслушват, но пожелавам и на възрастните да се вслушват повече в младите и умеят да им дават съвети, защото те имат много неща да ни дадат”.

Премиите бяха връчени на двете представителки на „Сдружение за културни инициативи”: Атанаска Станчева и Дафина Бебелетова. Техният проект представлява интерактивна уеб карта и информационна указателна табела за парк Борисова градина с пояснения за бюст-паметниците в нея. Целта е да се популяризира българската култура в европейското културно пространство.
 
Как така, проектът за Борисовата градина тръгва от Вечния град?
Атанаска Станчева:
„С този проект ние кандидатствахме към програма „Култура” на Столична община, но не беше финансиран. Разбрахме за наградата Pro Arte и наш колега присъства на нейното представяне в София. Така, просто на шега, решихме да изпратим нашите документи, в началото на ноември ни поканиха в Рим да направим презентацията на проекта.
 
Това е първият проект на вашето сдружение, защо избрахте да тръгнете с тази тема?
Смятаме, че паметниците са важна част от културната памет, още повече че тези паметници са на видни личности от българската история и култура. Също така, защото разположението на Борисовата градина е на централно място в столицата, където се събират множество младежи от различни субкултури”.

Сдружението също е младо, тъй като е учредено в началото на 2009 година. Но също така и амбициозно, тъй като основната цел е развитието и популяризацията на българската култура и нейните ценности във всичките и аспекти, а дейността е насочена най-вече към младите хора в България. Повече за участниците и за духа в асоциацията говори Дафина Бебелетова:


„Нашата асоциация е от седем студенти между 25 и 27 години и всички сме колеги историци -етнолози от Софийския университет. Идеята на първоначалното ни събиране беше именно да представим културата и част от историята и връзката по между им по начин, по-който да бъде разбран най-вече от младите хора, които могат да направят същите стъпки в тази насока. Обедини ни идеята да направим невидимите паметници видими.

Какви други проекти подготвяте?
Настоящите ни проекти са свързани със социализацията с археологически паметници. Става въпрос за крепостта в Хисаря, която също е в доста жалко състояние в момента и няма достатъчно голяма популярност да бъде съхранена, опазена и представена. Искаме да направим алеи, дървени беседки с които да я направим по-известен туристически обект. Другият ни проект е за шарената сол и ще се състои евентуално в Родопите, с. Солища, откъдето идва името на самото селище.

Вашият проект попада в контекста на Годината на креативността и в известен смисъл премира вашата креативност. Според теб, какво е необходимо за подобряване на българския имидж в нова Европа? Какво българско трябва да се покаже?
Най-вече желанието на младите хора да помнят своята история и култура и страстта как да ги покажат. А когато сам имаш страст към нещо и го правиш с желание, ти предаваш автоматично това желание на всички около себе си. Показването на паметници и обичаи само по себе си не значи нищо, ако не е направено с чувство.

А като етнолог, познаващ добре българската душа, култура и традиция, кои са онези български характеристики и качества, които днес трябва да бъдат възобновени и доказани, най-вече от младите хора, които са лицето на България в нова Европа?
Печелившите качества, които ние притежаваме са най-вече в нашата адаптивност, в прагматизма, в широко скроения начин на мислене и възприемане на културата и нейното представяне”.

Атанаска, какво би пожелала ония български младежи, които желаят да реализират своите идеи и креативност?
„Да следват пътя който са избрали и да не се отказват. Да пробват всякакви възможности, за да осъществят своите идеи”.

Димитър Ганчев