2009-11-24 16:08:21

Първи международен и междурелигиозен симпозиум посветен на диалога между религиите на Авраам: интервю с организаторите проф. Славчо Вълчанов и проф. Антоний Хубанчев


RealAudioMP3 „Диалог между религиите на Авраам – Юдеизъм, Християнство и Ислям” беше темата, която събра от 13 до 15 ноември в Богословския факултет към Софийския университет „Свети Климент Охридски” участниците в първия международен симпозиум. Организатор е Научноизследователският проект „Библия – база за диалог в културния живот и конфесионалните взаимоотношения в България, като член на Европейския съюз” и се проведе под патронажа на Н. В. Пр. Видинския митрополит Дометиан. Участваха видни представители ебраизма, християнството и исляма от цял свят. От католическа страна взеха участие отец д-р Благовест Вангелов, викарий на Апостолическата Екзархия и монс. Алберт Раух от Института за Източноевропейските църкви в Регенсбург, Германия. Обединяващото бе зачитането на различните религии, толерантността и уважението към другомислещия и друговярващия. В този контекст, в своето приветствено слово към участниците министърът на образованието, доц. Сергей Игнатов, посочи важността от диалога в съвременното мултикултурно европейско общество, единството на националните ценности и използването на различните възможности на религиите за благото на съвременния човек. Повече за тази инициатива и нейните цели говорят пред микрофона на Радио Ватикана нейните организатори: проф. д-р Славчо Вълчанов, дългогодишен преподавател по Свещено Писание на Стария Завет в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и проф. д-р Антоний Хубанчев, професор по богословие в същия факултет:

Проф. д-р Славчо Вълчанов: RealAudioMP3
"Симпозиумът имаше за цел, да преоткрие съществуващите традиции, ценности и тяхната актуализация в съвременното общество. То е първото по рода си за нашата страна и е едно ново явление. Идеята за този симпозиум се породи от факта, че Европейския съюз, който е мода и свръхмода, но на практика е предизвикателство за християните и общото религиозно мисионерство, все повече че превръща в мултикултурно и мултирелигиозно общество. Именно това общество императивно се нуждае от иновации и евристични методи за установяване на диалог, толерантност и общение между различните етнически, културни и предимно религиозни общности. От тук се заражда необходимостта от фундаментални изследвания по посока на преоткриването и преосмислянето на юдео-християнските корени, а преди това на античните базисни елементи на европейската култура в контекста на нашето така динамично съвремие".

Какво представлява проекта "Библия - база за диалог в културния живот и конфесионалните взаимоотношения в България, като член на ЕС"?
RealAudioMP3 "Участвахме заедно с всички университети и научни институции на БАН в конкурс за проекти на национално ниво, обявен от националния фонд „Научни изследвания” към Министерството на Образованието и Науката и спечелихме този проект приоритетно. Основната цел на нашия проект е желанието да реевангелизираме духовното, бездушно пространство или по-скоро неопаганастично пространство на Европейския съюз. Наши партньори при реализацията му са епископ Йозеф Хомайер, председател на Комисията на епископските конференции в Брюксел, заедно с фондация „Конрад Аденауер”, проф. Петер Хофман от католическия богословски фактултет към университета в Кобленц-Ландау, Германия, д-р Албер Раух и д-р Николай Вирвол от Института за Източноевропейските църкви в Регенсбург, Германия. Получаваме и пълното съдействие на Българската Православна Църква и преди всичко приоритетно получаваме административно, финансово и концептуално съдействие от Богословския факултет на Софийския Университет „Свети Климент Охридски”. В този именно контекст, като творческа проява се откроява появата на отпечатан труд „Библия, култура, диалог”, който е около 400 страници, съдържащ важни научни изследвания, публикации и научни съобщения от колеги богослови, както ислямски така и католически и тези от лютеранската традиция. Нашия екип работи с голям ентусиазъм и тъй-като тук се касае за изследователски задачи, те имат религиозно образователен характер. Разбира се ние носим в себе си предизвикателството и сме готови на научен обмен за един достоен отговор, защото ограничаването в собствения периметър е ограничението, което води до духовна смърт, чрез самоизолация или пък изолация наложена от вън. Всеки фундаментализъм е вредно явление в общочовешки, общокултурен и най-вече в християнски и богословски смисъл".

Проф. Хубанчев, кои моменти и теми бихте отличили от симпозиума?
RealAudioMP3 "Ако трябва да обобщя семинара, то тогава той може да се групира в три точки. Първо ние потърсихме едно точно формулиране на фунадментални обединяващи идеи, защото в голямата си част те са вградени функционално и в световната култура. Тук става въпрос за единството на човешкия род, зачитане на свещения дар на живота, екологичната защита на целостта на творението. Всичко това се съдържа и в основата на една глобална етика. Но конкретно, основната задача беше да се очертае едно точно доктринално пространство между авраамичните религии, тъй като праотеца Авраам е началото на нашата вяра, както в юдеизма, така и в християнството и по-късно в исляма. От особено значение за семинара беше също и очертаването на различията и границите, защото ако те не бъдат очертани точно се стига до един религиозен синкретизъм и еклектика и дори до една утопична конвергенция за обединяване на трите монотеистични религии в една обща всечовешка религия. Според участниците в семинара категорията граница е базисен елемент в методологията на диалога, но също може да бъде и място за общуване, изграждане, плодоносно сътрудничество и разбирателство. В този смисъл изнесеният доклад на монс. д-р Алберт Раух от института за Източноевропейските църкви в Регенсбург, „Образът на Христос и исляма в християнството” предизвика особен интерес чрез представената теза и антитеза Бог е Велик, и присъщото за християнството твърдение Бог е Смирен, който в своето самоунижение на кръста се явява като спасяващия Бог. Друг интересен доклад беше този проф. д-р Цветан Теофанов, който е и официалния преводач на Корана на български език. Неговото внимание бе насочено към християнския и ислямския фундаментализъм и много интересно в съпоставителен план представи съществуващото противодействие между фундаментализма, който е налице, както в ислямските среди така и в християнските и църковните среди и процесите на секуларизацията. От неговия доклад ясно се подчерта, че в основата на фундаментализма стои един основен фактор, на който се дължи също и тази социално-икономическа обусловеност на секуларизма. Втората част на симпозиума беше посветена на отношенията християнство-юдаизъм. В нея беше посочено, че този вид диалог е обременен исторически, политически и догматически. След докладите, вниманието на участниците беше насочено към духовната панорама на съвременния свят, духовната криза, влиянието на постмодернизма.


Коя беше общата позиция на участниците?
RealAudioMP3 "Онова, което беше ясно подчертано и която беше и взетата позиция от участниците е, че на доктринално, теоритично, изповедно ниво една комплиментарност при трите авраамистични религии е абсолютно изключена и не можем да нагаждаме нито фрагменти, нито части. Това би бил един много неправилен път, които би очертал развитието на всеки един диалог в една погрешна посока. Но същевременно се подчерта, че тази комплиментарност може да съществува в сферата на социалната етика и дияконията, мотивирани от библейските ценности".
 
Проф. Хубанчев, в нашата държава е доста силно присъствието на мюсюлманската общност и култура. Доколко тази култура може да повлияе, не само в положителен смисъл, на християнското общество в България, където съществува ако не един практичен атеизъм то един вид невежество?
RealAudioMP3 "Това е вярно, защото в нашата страна има голямо невежество, но има също и съпротива. Ние страдаме от една религиозна и конфесионална затвореност и отчужденост. Поради тази причина ние търсим планове за съвместна дейност на общорелигиозна основа. Но в основата на Църквата, както православната така и католическата и протестантските църкви в България, стои мисията за една реевангелизация на хората. Освен това липсва и съперничество на чисто религиозна основа. В момента в България се наблюдава един вид възползване от религиозните чувства на хората, за цели далеч от истинската религиозна същност, т.е. тези на ситуационна обусловеност като политика, икономика, етническа разделеност. Но те са далеч от истинската същност и на трите религии и за това ние искаме за в бъдеще, чрез подобен симпозиум, конференции на регионално ниво в районите със смесено население, да внесем яснота, че истинската религия не е това, което се представя и това което се опитват и да окарикатурят или да подчинят за свои цели".


Проф. Вълчанов, какви перспективите дава тази нова инициатива?
RealAudioMP3 "Вниманието ни е насочено към междурелигиозния и междухристиянския диалог. Естествено е обаче да се породи един въпрос подтикнат от факта, че Българската православна църква е известна заедно с Грузинската православна църква в своя подчертан консерватизъм, което доведе от излизането им от състава на Световния Съвет на Църквите и Конференцията на Европейските Църкви. Как тогава ние можем да съчетаем нашата мисия в нашето съвремие и в тази ситуация? Отговора е в две посоки. Първо: Богословския Факултет на Държавния Софийски университет „Свети Климент Охридски” се радва на университетска автономия. Ние разгръщаме богословие, което е независимо, но в духа и традициите на българската православна църква, на която сме чеда. Второ: ние изхождаме от документа „Послание на предстоятелите и представителите на поместните Православни църкви”, с което се увенча съвещанието на Православните църкви от 10 до 12 октомври 2008 г. в Цариград, под председателството на Вселенския Патриарх Вартоломей. В него са посочени нуждите от динамизиране на православната мисия и богословие. Само ще цитирам един кратък показателен текст на тази декларация, който казва: „Съвременното свидетелство на православието е особено наложително, заради непрекъснато нарастващите проблеми на човека и на света. Различните етнически, етични идеологически и религиозни противопоставяния непрекъснато подхранват опасни смутове. Свещения характер на човешката личност се ограничава до отделни претенции на индивида, а отношението му към останалото Божие творение се подчинява на неговия потребителски и дори злоупотребителски произвол”. След това се отправя апел към православните християни да споделят с всички религиозни хора и всички хора на планетата отговорността за съвременната финансова и духовна криза. В този аспект ние с заедно с колегите от католическата традиция и лютеранските изповедания искаме да дадем принос към всеобщото християнско свидетелство в планетарен мащаб".



Светла Чалъкова







All the contents on this site are copyrighted ©.