Бенедикт ХVІ: Църквата има нужда от хората на изкуството за да събудят чувството за Красотата

250 певци, художници и артисти със световна известност отговориха на поканата на Папата и се събраха днес в Сикстинската капела по повод десет години от писмото на Йоан Павел ІІ до дейците на изкуството (4 април 1999) и 45 години от аналогичната среща с Папа Павел VІ (7 май 1964). В словото си Бенедикт ХVІ благодари на присъстващите от различни страни, религии и култури, тъй като чрез своето изкуство откъсват човека от баналното и материалното. Църквата има нужда от хората на изкуството, каза Папата, за да помогне на човечеството да повдигне очи към своята съдба. Заедно с това Светия Отец подчерта опасностите от онова изкуство, което се губи в пропагандата, илюзиите и фалшивата зрелищност, което превръща хората в роби. Бенедикт ХVІ цитира Микеланджело, Достоевски, Платон, Свети Августин, Хесе, Фон Балтасар, за да изтъкне „приятелството между Църквата и изкуствата, разкриващо тайната на Бог. Срещата започна и завърши под звуците на прекрасната музика на Джовани Пиерлуиджи Палестрина.

Папата започна своето размишление от красотата на фреските на Микеланджело, като събирателна точка между вяра и изкуство:


„Тези фрески показват пред очите ни и опасността от окончателното падение на човека, от заплахата надвиснала над човечеството, когато се поддава на силите на злото. В тях се съдържа и един пророчески призив срещу злото и всяка една форма на несправедливост...Драматичната красота в изкуството на Микеланджело, с нейните цветове и форми, е вестител на надеждата и могъщ призив към човека да издигне очи към хоризонта на своята съдба”. 

Няколко пъти в своето слово Папата цитира думите на своите предшественици, Павел VІ и Йоан Павел ІІ, за умението на творците на изкуството да достигнат до невидимото измерение на духа. Избрани откъси от писмото на Йоан Павел ІІ до хората на изкуството припомни акторът Серджо Кастелито. В настоящият момент, „за съжаление белязан от негативни социални и икономически феномени и неразумната експлоатация на земните ресурси”, подчерта Папата, „какво може да възвърне ентусиазъм и вярата и да окуражи човешката душа”, за да може отново да възвърне своето призвание към красотата?”:
 
„Една от главните функции на красотата, изтъкната от Платон, е да накара човека да излезе от самия себе си, да се отърси от примирението и от удобството на ежедневието, да го накара да страда, за да се събуди и отвори очите на ума и сърцето, да му придаде крила и го тласне към висините”. 

Папата поясни, че търсенето на красотата не е бягство към ирациналното или към чистия естетизъм, нито към онази „илюзорна”, „повърхностна” красота, която вместо да освободи, заробва човешката душа:


„Това е лицемерна красота, която пробужда жаждата за власт, за притежание и за надмощие над другия, но която много бързо се превръща в нейната противоположност, приемайки лика на циничното, прекаленото или на провокативното. Истинската красота прогонва носталгията от човешкото сърце и го разтваря към дълбочината на познанието, на любовта, на стремежа да върви към Другия, отвъд себе си”.  
За Папата, „красотата - от космоса и цялата природа до изразената чрез художественото изкуство - може да стане път към Трансцедентното и тайната на Бог, именно чрез своята характеристика да разширява хоризонта на човешкото съзнание и го насочи към Безкрайното:


„От момента в който изкуството, във всички негови прояви, се среща с големите въпроси на съществуванието и темите за смисъла на живота, придобива религиозна стойност и се превръща в средство за дълбоко вътрешно размишление и духовност”.  
Бенедикт ХVІ припомни и думите на Павел VІ, че когато изкуството проектира човека към духовността, хората на изкуството стават негови интепретатори и „пазители на красотата в света”. Накрая Папата отново подчерта здравата връзка между вяра и изкуство и отправи вълнуващ апел:
 
„Посредством вашето изкуство, бъдете вестители и свидетели на надеждата за човечеството! Не се страхувайте да се срещнете с началния и крайния извор на красотата, да диалогирате с вярващите и с онези като вас, които се чувстват поклонници в света и историята по пътя на безкрайната Красота! Вярата не отнема нищо от вашия гений и от вашето изкуство, а го издига и подхранва, окуражвайки го да прекрачи прага и съзерцава с очарование и вълнение крайната цел, незалязващото слънце, което озарява и прави красиво настоящето”.


dg/ rv