Бенедикт ХVІ: да преоткрием пътя на красотата, за да срещнем и обичаме Бог. Апел за децата жертви на насилията, глада и войните.

Красотата е може би „най-привлекателния и очарователен маршрут, чрез който можем да срещнем и обичаме Бог”. Това подчерта Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция, която проведе в Аула Павел VІ във Ватикана. Тема на папският катехизис бе приноса на романското и готическото изкуство за възпитанието във вярата на поколенията от средните векове. , В края на аудиенцията, Светият Отец отправи апел за страдащите деца, по повод 20 годишния юбилей на Конвенцията на ООН за правата на децата.

*********
„И стана така, че светът (…) като се отърси от старите си одежди, пожела да се облече навсякъде с бялата дреха на новите църкви”. С тези думи на отец Родолфо, френски монах, един от най-известите хронисти през средновековието и свидетел на изграждането на многобройни църкви и катедрали в Европа, Бенедикт ХVІ припомни „истинската слава на средновековното християнство”. Свят белязан от развитието на градовете и благосъстоянието на хората, който чрез новаторски архитектурни или художествени решения желае да изобрази в артистична форма онова пробуждане на душите, запалено от „духовното усърдие на монашеството”. За първи път в своя катехистичен цикъл, Бенедикт ХVІ постави акцента на шедьоврите на романското и готическото изкуство - главните действащи лица в онази епоха. Така, днешната вълнуваща и увличаща катехистична беседа на Папата започна от анализа на контекста в който се заражда романския стил:


„Архитектите индивидуализираха все по-прецизни технически решения, за да увеличат размерите на сградите, гарантирайки същевременно тяхната устойчивост и величественост (…). Така се пораждат романските църкви и катедрали, характеризирани от надлъжното развитие и от страничните кораби, които позволяват събирането на многобройни вярващи; изключително стабилни църкви, с дебели стени, каменни сводове с опростени”. 

От 1300 г. до 1400 г., в Северна Франция се разпространява един друг вид сакрална архитектура: готическата, подчерта Бенедикт ХVІ, но ако романската църква се развива в дължина, то готическата предпочита високите пиластри и заострените сводове, „вертикалните форми и светлината”:

„Готическите катедрали са един синтез на вяра и изкуство, хармонично изразен чрез универсалния и обаятелен език на красотата, която също и днес предизвиква удивление. Въвеждането на заострените сводове, поставени на устойчиви пиластри, позволява значителното издигане във височина на сградите. Устремът към небесата е искал да призове към молитвата и самият той и бил молитва. По този начин, чрез нейните архитектурни линии, готическата катедрала изразява стремежа на душите за Бог”.


Бенедикт ХVІ сравни също и декоративните характеристики на двата стила. Романските скулптури представляват една новост и имат за цел да възпитават вярващите посредством „силните впечатления”. Тази функция се изпълнява преди всичко от порталите на църквите, които отделят храма и свещеното пространство от всекидневието. В готическите катедрали тази функция е изпълнявана от цветните стъклописи, целящи да привличат погледа, преобразявайки историята на спасението във „водопад от светлина”, който въвлича вярващите, добави Бенедикт ХVІ:

„Друго предимство за готическите катедрали е факта, че в техния строеж и декорация, разнообразен, но същевременно общоприет, е участвала цялата християнска и гражданска общност; участвали са смирените и силните, неграмотните и ерудираните, защото в този общ дом всички вярващи са възпитавани във вярата. Готическите скулптури са превърнали тези катедрали в своебразна „каменна Библия”.” 


Бенедикт ХVІ говори и за предстоящата среща с артистите от цял свят, която ще проведе на 21 ноември във Ватикана, като поднови „онова предложение за приятелство между духовността и изкуството”, силно насърчавано от Павел VІ и Йоан Павел ІІ:

„Марк Шагал, художникът, винаги свидетелствал срещата между естетиката и вярата, беше писал, че „художниците за векове са потапяли четката си в изпълнената с цветове азбука на Библията”. Когато вярата, и особено онази отслужвана в литургията, се срещне с изкуството, се създава една дълбока хармония, защото двете могат и искат да говорят за Бог, правейки видимо Невидимото”. 

Бенедикт ХVІ завърши своята катехистична беседа, цитирайки свети Августин, който вижда в красотата на природата и творенията отражение на „Неизменната Красота”, на техния Творец:


„Скъпи братя и сестри, нека Господ ни помогне да преоткрием пътя на красотата, като един от маршрутите - може би най-привлекателния и очарователен - чрез който да срещнем и обичаме Бог”. 

В края на генералната аудиенция, Бенедикт ХVІ припомни Световния Ден за правата на детето, който се чества всяка година на 20 ноември. Тази година той съвпада и с 20 годишния юбилей от подписването на Конвенцията за правата на детето. Папата се обърна към „всички деца по света” и специално към страдащите от насилията, злоупотребите, болестите, войните и глада, като отправи апел към международната общност:

„Нека бъдат удвоени усилията, за да се даде един конкретен отговор на драматичните проблеми на детството. Нека не липсват благородни усилия, за да бъдат признати правата на децата и да бъде все повече зачитано тяхното достойнство”.


Накрая Папата поздрави присъстващите поклонници и групи на аудиенцията, сред които участниците в пленарната асамблея на Конгрегацията за Евангелизация на Народите и им благодари „за благородните усилия за разпространяването на евангелското послание”. Светият Отец поздрави също и група поклонници от Словакия, като припомни 20-та годишнина от падането на тоталитарния режим в бившата Чехословакия и възвръщането на гражданската и религиозна свобода: "Нека благодарим на Бог за този дар и да не забравяме нашите страдащи братя и сестри по света".
 
 
svt/ rv