Кардинал Анджело Содано: камъкът на лаицизма по пътя за европейска интеграция

„За една нова Европа” е заглавието на последната книга на кардинал Анджело Содано, декан на Кардиналската колегия, издадена от Ватиканското издателство. В творбата кардиналът се спира на пътя за европейска интеграция в светлината на приноса на християните и на опасностите на лаицизма. В интервю за радио Ватикана кардинал Содано обясни ролята на Папа Йоан Павел ІІ за падането на Берлинската стена:

**********
С основание трябва да се припомни датата 9 ноември 1989 г., когато падна един символ на разделението на Европа и когато преди всичко в Централно-източна Европа започна падането на комунистическата система, наложена със сила на тези народи. Това бе триумфът на свободата на народите. Това каза Папа Йоан Павел ІІ, когато през 1996 г. посети Берлин. Пред тази стена и Бранденбургската врата Папата каза: „Вратата на Бранденбург се превърна във Врата на свободата”. Бях до него тогава и си спомням вълнението на канцлера Кол и на всички други президенти, които с бурни ръкопляскания искаха да му благодарят за неговия принос за завръщането на свободата в сърцето на Европа. Този негов принос бе признат вече от много страни. Бих искал само да цитирам бившия президент на Съветския съюз, който още през 1992 г. каза: „Днес можем да кажем, че всичко което стана в Източна Европа през последните години, не би било възможно без присъствието на този Папа, без ролята – също и политическа – която той съумя да изиграе на световната сцена”. Това можеше да се прочете на страниците на в. „Ла Стампа” от 3 март 1992 г. Благодарение на Папата и на подкрепата на много християни от Европа, преди двайсет години започна изграждането на една нова Европа.

А какъв е приносът на християните за „нова Европа”?
Това е приносът на този, който работи, за да постави здравите основи на новия европейски дом, основите на духовните ценности. Затова всички християни от Европа – католици, православни или реформисти – се опитват да сътрудничат за изграждането на една Европа на духа. Това ни каза неотдавна и Папа Бенедикт ХVІ в енцикликата „Caritas in veritate”: „Християнската религия и другите религии могат да дадат своя принос за развитието, само когато Бог намери място и в обществената сфера, имайки предвид културното, социално, икономическо и по-специално политическото измерение. Социалната доктрина на Църквата е родена, за да защити този „граждански статут” на християнската религия. Отхвърлянето на религията от обществената сфера, както и на религиозната основа, пречат на срещата между личностите и тяхното сътрудничество за прогреса на човечеството”.
 
Бенедикт ХVІ отново се завърна на темата за християнските корени на Европа, чието съществуване, каза, „е все повече премълчавано в Европейския Съюз” и говори за една забравена истина. Какъв бе обаче техният принос за формирането на модерна Европа и как е възможно те да бъдат подчертани?
Както вече казах, папа Бенедикт ХVІ продължи да развява знамето на духовните ценности, издигнато над Европа от неговия предшественик Йоан Павел ІІ и продължава в своята мисия да припомня на християните от Европа и на всички хора с добра воля необходимостта да дадат една солидна база за европейската интеграция. Важна е тази нова фаза от историята на Европа, на всички 46 страни, които я съставят, от Атлантическия океан до Урал. Също така е важна настоящата фаза на интеграция на 27-те страни от Европейския съюз. За съжаление някои правителства (малко в действителност) на страни от Европейския съюз предпочетоха да пренебрегнат християнското наследство на нашия континент в Трактата от Лисабон. Това обаче не трябва да обезкуражава християните. Напротив, трябва да ги стимулира да продължават да разнасят кваса на Евангелието в новата европейска действителност, която се очертава.

В какъв смисъл предизвикателството на господстващия лаицизъм представлява „пречка по пътя на интеграцията”?
Изразът е същият, който съм употребил в книгата за нова Европа и която Ватиканското издателство пусна в продажба. Да, пътят за европейската интеграция е дълъг. Благодарение на Бог може да се върви по-бързо в настоящия климат на свобода, както и в настоящото желание за сътрудничество. За съжаление върху този път падна камъкът на лаицизма. Вярвам че трябва спешно да се отмести, за да могат всички европейски народи да напредват по пътя на интеграцията. Християните признават разграничението между политическата и религиозната сфера, разграничение, което вече е една придобита ценност и признато от Църквата и принадлежи на наследството на достигнатата цивилизация. Този принцип не означава обаче, че трябва да се пренебрегва религиозният факт и да се спъва всяка форма на обществена изява на вярата. Вчера в Източна Европа се беше установил държавният атеизъм. Днес съществува опасността Западна Европа да се насочи към държавния лаицизъм. И в двата случая държавата цели да пренебрегне фундаменталните права на християнски народи. А това не е пътят на цивилизацията.

jp/ rv