Свети Лъв Велики в поучението на Бенедикт ХVІ: "Велик Папа, утвърдил властта и престижа на Епископа на Рим"

На 10 ноември Католическата църква чества литургичния празник на Свети Лъв Велики, един от най-голимите глави на Римокатолическата църква в историята. На него Бенедикт ХVІ посвети своята генерална аудиенция от 5 март 2008, в която подчерта приноса на Папа Лъв за авторитета на Епископа на Рим. Миротворец в трудни за църквата времена и Църковен учител, винаги близо до вярващите със своята пасторална дейност и проповед. Ето каква казва за него Бенедикт ХVІ през годините на своя Понтификат.


Служител на Истината в Любовта „посредством неуморното възвестяване на Словото, което прави от него същевременно богослов и пастир”. Така Бенедикт ХVІ определя Свети Лъв Велики, Епископ на Рим, ръководил Църквата в много трудни времена, белязани от варварските нападения и прогресивното отслабване на императорската власт на Запад. Подкрепян само от силата на Евангелието, през 452 г. той се среща с Атил от Мантуа и го убеждава да прекрати войната. Рим е спасен, което става „емблематичен знак за миротворната дейност на Папата”.


Като глава на Църквата, Лъв Велики свиква Халкедонския събор - „най-важната асамблея до тогава отбелязана в историята на Църквата”. Съборните отци, припомни Бенедикт ХVІ, потвърждават вярата в Исус, истински Бог и истински човек, отхвърляйки ереса отричащ истинската човешка природа на Божия Син.


„Преди всичко, от тази намеса, и от други извършени по време на христологичните дискусии в онази епоха, става ясно как Папата , долавя важността на своите задължения, като Наследник на Петър. Роля, която е единствена в Църквата, „защото само на един апостол е поверено това което е оповестено на всички апостоли”, както посочва Лъв в една от своите проповеди по случай празника на Светите Петър и Павел (…) По този начин той показва, как служението на Римския Папа е било нужно както тогава, така и сега, в полза на единението, което е основната характеристика на Христовата Църква”.


В своят дълъг Понтификат, продължил повече от 21 години, Папа Лъв ни оставя почти сто проповеди и сто и петдесет послания, които отразяват неговото величие. Бенедикт ХVІ посочи че той е първия Папа от когото е достигнала до нас проповедта към народа, сплотен около него по време на литургията”. Насърчител на милосърдието „в един Рим белязан от глада, бедността, несправедливостта и потоците от бежанци”. Противопоставя се на езическите суеверия и поставя литургията във всекидневния живот на християните. Наследство, което остава актуално и днес:


„Лъв Велики с особено внимание обясняваше на своите вярващи, че християнската литургия не е спомен от отминали събития, а актуализирането на невидими реалности, които действат в живота на всеки един от нас (…) Той беше голям носител на мира и любовта. Този беше неговия съвет: чрез вярата се научаваме на милосърдие. Нека се научим със Свети Лъв Велики да вярваме в Христос, истински Бог и истински Човек, и да осъществяваме тази вяра всеки ден в борбата за мир и в любовта към ближния”.


svt/ rv