2009-10-31 14:33:08

Папата към новия български посланик към Светия Престол Никола Калудов: България има богато християнско наследство, което може да послужи за настоящето и бъдещето


Днес на специална аудиенция Бенедикт ХVІ прие акредитивните писма на новия български посланик към Светия Престол, Никола Калудов. Той е петият представител на българската държава във Ватикана след подписването на дипломатическите отношения между България и Светия Престол на 6 декември 1990г. С новия си мандат 66 годишният Калудов отново се завръща в Рим след периода 2002-2007г, когато бе посланик на България в Република Италия.

В началото на своето поздравително слово Бенедикт ХVІ припомни съществуващите „добри отношения” между България и Светия Престол, за което има значителен принос апостолическото посещение на Йоан Павел ІІ в България през 2002г. Папата пожела тези отношения да бъдат задълбочени и разширени.

Бенедикт ХVІ изрази своето признание и висока оценка на усилията на България по пътя на европейската интеграция, станала факт през 2007г. Но успоредно с това подчерта, че в процеса на европейското изграждане, собствената културна идентичност не трябва да бъде пожертвана, а „всяка една нация трябва да намери начините тази идентичност да обогати цялата общност”.


В този светлина, България има богато християнско наследство, което може да послужи в настоящето и за бъдещето. Тази съкровищница от ценности и принципи трябва да стимулира България, както и останалите европейски страни, „да създават условията за една успешна глобализация”, дори извън континенталните граници.


„За да бъде положителна, тази глобализация трябва да бъде в служба на човека и на всички хора”, допълни Папата. Главното е развитието да не бъде само икономическо, а да държи сметка на човешката личност. Мярката за човека, припомни Папата концепцията от своята енциклика „Caritas in veritate”, не се състои в неговото богатство, а в развитието на неговата личност, според потенциала скрит в неговата натура.

В този смисъл, истинското развитие на човека и обществото трябва да включва и едно духовно и етическо измерение, продължи Папата. Това означава „поемането на голяма морална отговорност” от страна на „всички обществени служители”, за да могат „да управляват поверената им власт ефективно и безпристрастно”.


„Християнската култура, дълбоко пропита у българския народ, не е само богатство от миналото, което трябва да бъде съхранявано, а гаранция за едно обещаващо бъдеще, тъй като защитава човека от ония изкушения, които застрашават да забрави за своето истинско величие и единството на човешкия род, както и изискването за солидарност, което съдържа”.


Обладана от този дух, изтъкна Папата, „католическата общност в България, чрез своите структури, желае да работи за благото на всички граждани. Това е един от елементите за улесняване на диалога между различните и многобройни религиозни общности, които съставляват културния облик на вашата антична държава. За да бъде откровен и конструктивен, този диалог изисква взаимно познаване и уважение, които обществената власт може значително да улесни, чрез респекта към различните духовни семейства”.

От своя страна , „католическата общност изразява благородното желание да бъде открита и работи с всички”, като полага усилия за „по-тясното сътрудничество с всички граждани с добра воля, за да свидетелства на всяко равнище онова достойнство, което Бог е вписал в човешкото същество”.


Заедно с пожеланията за успешна дипломатическа мисия на новия български посланик, Бенедикт ХVІ изрази добрите чувства на Свети Петровия приемник към България и призова небесното застъпничество на Божията Майка и светите Кирил и Методи над българския народ и неговите ръководители


dg/ rv  
 







All the contents on this site are copyrighted ©.