Папата към новия български посланик към Светия Престол Никола Калудов: България има
богато християнско наследство, което може да послужи за настоящето и бъдещето
Днес на специална аудиенция Бенедикт ХVІ прие акредитивните писма на новия български
посланик към Светия Престол, Никола Калудов. Той е петият представител на българската
държава във Ватикана след подписването на дипломатическите отношения между България
и Светия Престол на 6 декември 1990г. С новия си мандат 66 годишният Калудов отново
се завръща в Рим след периода 2002-2007г, когато бе посланик на България в Република
Италия.
В началото на своето поздравително слово Бенедикт ХVІ припомни съществуващите
„добри отношения” между България и Светия Престол, за което има значителен принос
апостолическото посещение на Йоан Павел ІІ в България през 2002г. Папата пожела тези
отношения да бъдат задълбочени и разширени.
Бенедикт ХVІ изрази своето признание
и висока оценка на усилията на България по пътя на европейската интеграция, станала
факт през 2007г. Но успоредно с това подчерта, че в процеса на европейското изграждане,
собствената културна идентичност не трябва да бъде пожертвана, а „всяка една нация
трябва да намери начините тази идентичност да обогати цялата общност”.
В
този светлина, България има богато християнско наследство, което може да послужи в
настоящето и за бъдещето. Тази съкровищница от ценности и принципи трябва да стимулира
България, както и останалите европейски страни, „да създават условията за една успешна
глобализация”, дори извън континенталните граници.
„За да бъде положителна,
тази глобализация трябва да бъде в служба на човека и на всички хора”, допълни Папата.
Главното е развитието да не бъде само икономическо, а да държи сметка на човешката
личност. Мярката за човека, припомни Папата концепцията от своята енциклика „Caritas
in veritate”, не се състои в неговото богатство, а в развитието на неговата личност,
според потенциала скрит в неговата натура.
В този смисъл, истинското развитие
на човека и обществото трябва да включва и едно духовно и етическо измерение, продължи
Папата. Това означава „поемането на голяма морална отговорност” от страна на „всички
обществени служители”, за да могат „да управляват поверената им власт ефективно и
безпристрастно”.
„Християнската култура, дълбоко пропита у българския народ,
не е само богатство от миналото, което трябва да бъде съхранявано, а гаранция за едно
обещаващо бъдеще, тъй като защитава човека от ония изкушения, които застрашават да
забрави за своето истинско величие и единството на човешкия род, както и изискването
за солидарност, което съдържа”.
Обладана от този дух, изтъкна Папата,
„католическата общност в България, чрез своите структури, желае да работи за благото
на всички граждани. Това е един от елементите за улесняване на диалога между различните
и многобройни религиозни общности, които съставляват културния облик на вашата антична
държава. За да бъде откровен и конструктивен, този диалог изисква взаимно познаване
и уважение, които обществената власт може значително да улесни, чрез респекта към
различните духовни семейства”.
От своя страна , „католическата общност изразява
благородното желание да бъде открита и работи с всички”, като полага усилия за „по-тясното
сътрудничество с всички граждани с добра воля, за да свидетелства на всяко равнище
онова достойнство, което Бог е вписал в човешкото същество”.
Заедно с пожеланията
за успешна дипломатическа мисия на новия български посланик, Бенедикт ХVІ изрази
добрите чувства на Свети Петровия приемник към България и призова небесното застъпничество
на Божията Майка и светите Кирил и Методи над българския народ и неговите ръководители