Бенедикт ХVІ: "Науката не трябва да се свежда само до опити и изчисления, а да се стреми да открие любовта Божия в творението"

„Науката трябва да разгърне хоризонта на разума към търсенето на истината”. Това подчерта Бенедикт ХVІ на аудиенцията във Ватикана с участниците на срещата организирана от Ватиканската Обсерватория, по повод Международната година на Астрономията. Папата отбеляза, че в съзерцанието на вселената, така както и в останалите чудеса на света, можем да разпознаем делото на Бог-Любов. На 30 и 31 октомври Ватиканската Обсерватория и Гувернатората на Ватиканската държава отбелязват Годината на Астрономията със поредица от културни инициативи, в които участват астрономи от цял свят.


Юбилейната година на Астрономията, посветена на Галилей, ни призовава да гледаме с удивление вселената, полагайки усилия в търсенето на истината. Светият Отец подчерта, че в Христос, новият Адам, можем да разпознаем „истинския център на вселената и историята”. В Него, въплътеното Слово, виждаме в цялост нашето величие на човешки същества, надарени с разум и призвани към вечен живот. Бенедикт ХVІ припомни, че историята на Ватиканската Обсерватория е свързана с фигурата на Галилей, „със споровете, които белязаха неговите изследвания и опитите на Църквата да получи едно правилно и плодотворно разбиране на отношението между науката и религията”:


“I take this occasion to express my gratitude…”
„Използвам случая – добави Папата – за да изразя моята благодарност не само за прецизните изследвания, които посочиха точния контекст на присъдата за Галилей, но също и за усилията на онези, които са ангажирани в един постоянен диалог и размишление за взаимодопълнимостта на вярата и разума в служба на цялостното познаване на човека и неговото място във вселената."


Папата се спря на „хуманистичния синтез на познанието”, вдъхновил отците на съвременната наука:

“Who can deny that responsibility for the future…”
„Кой може да отрече, че „днес, повече от всякога”, отговорността за бъдещето на човечеството и уважението на природата, изисква едно „внимателно наблюдение, критичен поглед, търпението и дисциплината, присъщи за модерния научен подход? Но същевременно, велики учени от епохата на откритията, ни напомнят че „истинското познание е насочено винаги към мъдростта, която не ограничава хоризонта на разума, а ни призовава да издигнем нашия поглед към царството на духа”.


“Knowledge, in a word, must be understood…”
„Познанието – посочи Папата – трябва да бъде разбрано и търсено” в цялото негово освободително измерение. Разбира се, то може да бъде сведено до обикновени изчисления и експерименти, но въпреки това, ако се стреми към мъдростта, която води човешкия живот, „трябва да е устремено в търсене на последната истина, която независимо че стои над нашите възможности е ключът към нашето истинско щастие и свобода”.

Бенедикт ХVІ завърши своето обръщение с призив към всички учени:
 
“It is my hope that the wonder and exaltation…”
„Надявам се удивлението и ентусиазма, плод на тази Международна година на Астрономията, да отведат отвъд съзерцанието на чудесата на творението до съзерцанието на Твореца. На онази Любов, завърши Папата цитирайки Данте, „която движи слънцето и звездите”.


svt/ rv