Митрополит Йоан Зизюлас: Диалогът между католици и православни трябва да продължи

„Трябва неуморно да работим в духа на предадената ни вяра, за да с е изпълни всекидневната молитва „да бъдем всички едно”. Ако не го направим или го правим в ущърб на вярата на нашите Църковни Отци, ще бъдем длъжници на Бог”. Защото „Бог направлява историята”,а „ония които провъзгласяват, че църковното общение е невъзможно си присвояват бъдещето от Божиите ръце”. Само Бог може да намери начин „да царува Неговата воля” и „всички да бъдат едно”. Ние „сме задължени да работим за това”. Този апел отправя Пергамският митрополит Йоан Зизюлас в интервю на агенция Apa-Apm, по повод единадесета сесия на Смесената католическо-православна комисия по богословски диалог на тема „Ролята на римския епископ в общението на Църквата през първото хилядолетие”, която се проведе в Кипър от 16 до 23 октомври.

Според Пергамският митролополит, който бе делегат на Вселенската патриаршия и съпредседател на Смесената богословска комисия, ролята на римския епископ за църковното общение и връзката с първенството (примат) на Папата са фундаментални въпроси на еклисиологията и е необходимо да се постигне съгласуваност. „Въпросът за примата е еклисиологичен проблем”, както всичко което засяга каноничната структура и църковна администрация. А тъй като еклисиологията е част от догматиката, тя е въпрос от вярата”. Следователно, когато днес разглеждаме този аргумент в контекста на диалога, „изследваме едно догматично различие”. Митрополит Йоан заявява, че срещата не е имала намерението да разглежда други въпроси, като например за „filioquie”, стоящ в основата на християнската схизма.

„Нашият опит в богословския диалог, например с прехалкедонците или старо-католиците, показва, че разбирателството по други догматични въпроси не може да послужи за нищо, ако няма съгласие по основните въпроси на еклисиологията”, обяснява митрополит Зизюлас. В отношенията между православни и католици „въпросът за първенството е изиграл най-драматичната роля, създавайки най-големите проблеми (кръстоностните походи и унятството). Затова този въпрос не може да бъде смятан за второстепенен”. Според Зизюлас, „съборността е предварително условие за примата” и тази позиция е потвърдена от православните преди две години в Равена по време на десетата сесия на Смесената комисия.

Митрополит Зизюлас категорично отхвърля обвиненията от някои православни среди, сред които и Светогорската общност, за „отстъпление” пред Католическата църква, защото води диалог с нея, най-вече по въпроса за примата, дискутиран също и на срещата в Равена. Йоанис подчертава, че ще бъде „несправедливо и погрешно” обвиненията да бъдат насочвани към Вселенската патриаршия и нейния водач, тъй като „диалога се провежда по решение на всички Православни църкви”. Православно-католическия диалог е най-важният от всички, предприети официално от Православната църква, допълва Зизюлас, но „същевременно и най-трудният”. „Всички, които участваме в тези диалози свидетелстваме православието, говорейки откровено и с големи усилия”, но и със съзнанието за трудността на задачата”, заявява Зизюлас.

Пергамският митрополит защитава текстът от Равена, тъй като той установява, че „приматът не може да бъде разбиран извън рамките на съборността на всички нива”, което Православната църква ”подкрепя и прилага с 34-ти канон на апостолите” (православните водачи нямат властта да решават без Синода, нито Синода без православните водачи). Освен това, в документът от Равена „приматът на Рим е свързан с неговата позиция в църковната пентархия на патриарсите. Това е било през първото хилядолетие, обяснява митрополит Йоан, и така би трябвало да остане, дори ако възникнат други съществуващи условия от първото хилядолетие, като общата вяра”. Следователно, заключава митрополит Зизюлас, текстът от Равена „не отстъпва в нищо от онова, което е било в сила през първото хилядолетие”. Точно обратното, „прилага фундаменталните принципи на еклисиологията от този период” и „ние, православните, ще бъдем радостни, ако Папата се настрои към вярата и каноничната структура от първото хилядолетие”.
 
dg/ „Osservatore Romano