На 15 октомври Католическата Църква чества литургичния празник на Света Тереза Авилска,
голямата испанска мистичка от 15 в., основателка на Ордена на Босите кармелити и кармелитки.
Тя е първата жена, заедно със Света Катерина Сиенска, обявена за Учител на Църквата
от Павел VІ през 1970 г.
Тереза се ражда в Авила, Испания през 1515 г. в богато
семейство. 20-годишна решава да остави всичко, за да постъпи в един кармелитски манастир.
Но 20 години – разказва тя самата – води посредствен духовен живот. Когато е започвала
молитвата – споделя – не е имала търпение да свърши час по-скоро. Това е един дълъг
период на духовна борба. Когато става приблизително на 40 години, за нея започва истинската
вътрешна промяна: истинската среща с Исус, който променя живота й. Започват мистични
изживявания, вътрешни разговори, явления. Христос я обгръща с „огъня на любовта” и
получава благодатта на „духовния брак”. Господ я подтиква да възстанови кармалитския
орден и неговия първоначален устрем. Сред хиляди противоречия и контрасти основава
Босите кармелити и кармелитки.
Мистиката на Света Тереза е много конкретна
и противоположна на съзерцателните техники търсещи пътя на екстазите. В центъра Тереза
поставя приятелството с Исус: всичко – казва тя – трябва да преминава през Христос
човека, който ни обича, слуша, говори и никога не ни оставя в трудностите. За Светицата
не трябва да има противоречие между дейност и съзерцание, защото „Господ желае делата”,
а „целта на молитвата е вършенето на дела”: това са безбройните начини да се обича
Бог и ближния насърчени от Духа. Тереза основава 17 манастира, умира на 67-годишна
възраст, след живот белязан от големи благодати, но и от големи страдания, живяни
според нейното известно насърчение:
„Нищо да не те тревожи, нищо
да не те плаши, който има Бог нищо не му липсва, всичко преминава, само Бог остава,
само Бог е достатъчен”.