Бенедикт ХVІ: в свят белязан от конфликти и нетолерантност, християните трябва да промоцират братолюбието и помирението

Благоразположение към ближните, прошка и изграждане на мира са отличителните черти на християнския живот, които днес, в епоха белязана от нетолерантност, некомуникативност и конфликти, са от изключителна важност. Това подчерта Бенедикт ХVІ в катехистичната беседа на генералната аудиенция провела се на площад Свети Петър, която посвети на Блажен Петър Достопочтени, един от великите монаси на абатството в Клюни, Франция, през средновековието.


Пиер дьо Монтбоазие, познат повече като Петър Достопочтени се ражда във френската област Оверн през 1094г. Още като дете постъпва в манастира на Сауланж, където дава своите вечни монашески обети, а по-късно става настоятел. През 1122 г. е избран за абат на Клюни, и остава на тази длъжност до края на живота си. Умира на празника Рождество Христово през 1156г., „така както сам е желаел”. Неговите отличителни черти, посочи Бенедикт ХVІ, са били справедливост, лоялност, интелигентност и особена склонност към медитация. „Строг аскет към себе си, търпелив и снизходителен към другите”:
 
„С чувствителен и любвеобилен характер е успявал да съчетае любовта към Господа с обичта към близките, особено към майка му и приятелите. Бил е ценител на приятелството, особено в отношение на неговите монаси, които често са му се доверявали, уверени че са били изслушавни и разбирани”.


Бенедикт ХVІ посочи неговият актуален все още и днес пример:
 
„Този свят Абат е пример също за монасите и християните от нашето време белязано от забързаният ритъм на живота, където не са рядко епизодите на нетолерантност и некомуникативност, разделения и конфликти. Неговото свидетелство ни призовава да съчетаем любовта към Бог с любовта към ближните и да не се уморяваме в изграждането на братски и мирни взаимоотношения”. 

Бенедикт ХVІ посочи, че от духовна и пасторална гледна точка Петър Достопочтени се е отличавал със своята любов към Дева Мария и Евхаристията, за която, благодарение на неговия литературен талант, ни е оставил в наследство „един от шедьоврите на евхаристичната литература на всички времена”. В него е било „живо” и чувството за „църковна принадлежност”, която се изразява в „грижата и загрижеността към онези извън Църквата, особено за евреите и мюсюлманите”, допълни Папата:


„За да подпомогне опознаването на мюсюлманите, е превел на латински език Корана. В тази връзка, едни съвременен историк отбелязва: „Сред нетолерантността на хората от средновековието – дори и най-великите между тях – тук ние се възхищаваме на възвишения пример на чувствителност насърчавана от християнската любов”. 

Пример на „монашеска святост” от бенедиктински характер, който не престава да поучава, че един живот „белязан от дълбока любов към Бог” се превръща в живот на любов и на искрено „благоразположение към ближния, в прошката и търсене на мира", подчерта Папата:
 
„Ако този стил на живот съчетан с всекидневната работа e представлявал за свети Бенедикт монашеския идеал, то той се отнася и за всички нас. За онзи който иска да стане истински Христов ученик, този идеал може да се превърне в стил на живот, характеризиран именно от непоколебимо присъединяване към Него, смирение, работливост и склонност към прошка и мир”. 

В края на генералната аудиенция Папата поздрави на различни езици присъстващите повече от 20 хиляди поклонници на площад Свети Петър. По-специално Бенедикт ХVІ се обърна към представители на кметството в Милано и община Ломбардия, насърчавайки ги да „работят усилено в полза на човека и неговото достойнство”. На аудиенцията присъстваха и делегати от цял свят на Радио Мария. Тях Бенедикт ХVІ насърчи да „продължават тяхното важно дело в служба на разпространяване на Евангелието”.
 
svt/ rv