Архиепископът на Акра (Гана) говори за предизвикателството на сектите

Широко мястото Епископският синод за Африка отделя на увеличиващите групи и влияние на неопетдесятниците. Един проблем присъстващ в Гана, където католическата общност, родена преди 150 години, играе първостепенно място на социално, възпитателно и санитарно ниво. В страната процесът на инкултурация трябва да се съобразява с разпространения религиозен синкретизъм: въпреки че християнството е най-широко изповядваната религия, голяма част от населението остава свързана с традиционните форми на духовност. Това потвърждава архиепископът на Акра в Гана, монс. Габриел Шарл Палмер Букле:

**********
В Гана католицизмът пристига преди 129 г. Католиците в страната са приблизително 16% от общия брой на населението; това е най-голямата религиозна група. Като Църква ръководим повече от 20% от всички санитарни центрове в страната и повече от 15% от училищата.


Младата Католическа Църква е вкоренена в терен, където от религиозна гледна точка има и други традиции, затова е налице рискът от религиозен синкретизъм…
Разбира се. Осем на сто от населението продължава да следва тези местни религии. Нашата задача е – особено в тази епоха, когато говорим за инкултурация – да се разбере какво представлява една религиозна култура, която може би действа противно на католицизма, на християнството и какво представлява тази религиозна култура, която се представя повече като една социална култура и която помага и на самата инкултурация.


В Гана има и Църкви на петдесятниците, за които говори и Синодът. Посочено бе, че тези църкви оказват натиск преди всичко над младежите…
Трябва да кажа, че това е една голяма тревога. Африка е много млада, повече от 65% от населението е под 35-годишна възраст. Трябва да признаем, че сектите, така неречените петдесятници използват широко медиите, телевизията, интернет, за да предлагат едно псевдо-християнско религиозно послание, един вид сантиментално християнство. Затова, когато на младежа бива предлагано да направи решаващ избор, за католицизма по-специално понякога е трудно и затова имаме нужда от придружителна пасторална дейност. Вече 23% от населението в страната заявява, че членува в тези секти, а много от тях преди това бяха християни, отдалечили се от християнството. Истината е, че след като измине известно време – пет или десет години – си дават сметка, че това което им бива предлагано е фалшиво и се завръщат в Католическата Църква. Същевременно обаче им е нанесена известна вреда на духа и на чувствата. Това е едно голямо предизвикателство, но сме готови да му отговорим.


По какъв начин този Синод може да придружава и да направлява живота на вашата Църква?
Този е моят пръв опит. Цялата универсална Църква е вслушана, събрана е в молитва за Африка и тази Африка има един огромен потенциал. Достатъчно е да се видят например званията идващи от Африка или колко много африкански католици участват в политическия живот. Затова потенциалът е огромен, но разбира се – както казва Светият Отец – има и предизвикателства. Цялата Църква следи с внимание и иска да разбере в каква посока Светият Дух желае да върви тази Църква. Църквата е едно семейство и е една: свята, католическа и апостолска. Това чувствам много силно и наистина чувствам една дълбока радост. Както казваше един учител на Църквата: „Ex Africa semper aliquid novi”, т.е. от Африка идва винаги нещо ново. Знам, че тази асамблея ще донесе нещо ново не само за Африка, но и за цялата универсална Църква.

jp/ rv