Монс. Жерар Нжен: Литургията в живота на африканските народи

Африканската култура с нейните ритуали свързани с цикъла на природата и ритъма на живота е един богат терен, където да поникне семето на Евангелието. Разбира се не липсва и риска, като например религиозната практика да се изчерпи в суеверието или в магията. Именно затова настоящата континентална асамблея на Епископския синод може да бъде повод за преоткриване на дълбоката същност на свещенството и на литургията, която не е ограничена до серия външни ритуали, а е продължение на спасителното дело на Христос. За това говори на страниците на в. Осерваторе Романо камерунският епископ Жерар Нжен, завеждащ отдел в Конгрегацията за Божествения култ и дисциплината на тайнствата.


Отговаряйки на въпроса кои са елементите типични за духовността и африканската култура приети в католическата литургия, монс. Жерар Нжен обяснява, че традиционната африканска култура предлага, както единия от Царете дошли от Изтока, чистия и естествен тамян, необходим за духовната борба против силите на мрака. Самото разбиране за Бог в превода на литургичните текстове е пълно със значение: думата Djòb на един от говоримите езици в Камерун например означава най-напред Слънце – djòb linyè иска да каже слънцето изгрява – а после Вечен, т.е. най-възрастният, hilolombi.

Друг библейски термин е този за Бог скала и спасение. Ударената скала и бликналата от нея вода в пустинята е пълно със значение за традиционната африканска религия. Например в южен Камерун скалата с нейните пещери и своя извор, има особено значение, защото е защитила нашите предци от нашествието на мюсюлманите. Преследвано от нашествениците, населението намира прибежище именно в скалата на Ngog Lituba, спасявайки се така от изселване или смърт. Тази скала е обявена за природно богатство на човечеството от Юнеско през м.август т.г.


Петстотин години след първата евангелизация на Ангола и след повече от сто години за много други страни от континента, продължава монс. Нжен вече и в Африка литургията е едно изкуство, ars celebrandi. Достатъчно е да си припомним посещенията на Папите в Африка, за да добием идея за равновесието, което се поддържа между грегорианската и така наречената „африканска” литургия, на езици и културни изрази различни от западните. Започвайки от музикалните инструменти използвани по-често: кора, балафон, тамбур, там-там.

По-нататък на въпроса дали често пъти има литургични злоупотреби в африканската действителност, камерунският епископ отбелязва, че литургията е като една наука: изисква ясни правила, които трябва да бъдат познавани и следвани. Често пъти не са прилагани от незнание. Налице е риска от фолклоризма. Що се отнася до тайнствата, раздаването на някои от тях, продължава, трябва да бъде контролирано сред някои категории лица, които поради личен избор или особени ситуации не могат да ги приемат: това са случаите на разводи, многоженство, магьосничество, когато са индивидуализирани и от обществените власти. Продължава като изтъква, че има свещеници, които например прекаляват или злоупотребяват, посвещавайки се на окултни практики. Трябва обаче да се има предвид, казва монс. Нжен, че сме заобиколени от групи и отделни индивиди посветени на местни окултни науки като вуду, или пък дошли от чужбина с пари и привлекателни предложения, за да привличат нови членове. Често пъти свещеникът се чувства впримчен, защото и самите верни прибягват до тези практики. В този смисъл, подчертава африканският епископ, Годината посветена на свещеника е един добър повод да се преоткрие фигурата на свещеника, особено, за да се подчертае това, което той не е: нито гадател, нито магьосник, а ученик на апостолите и на техните приемници. Африканските епископи трябва да вървят по следите на своите предшественици, мисионерите и местния клир от първите времена. Освен литургията имаме ритуала на благослова, различни молитви, часослова и коментарите на псалмите направени от Йоан Павел ІІ и Бенедикт ХVІ. Според монс. Нжен тези практики, както и употребата на различни предмети като медалчета, статуи, скаполари, кръстове и особено моленето на броеницата и на деветници трябва да бъдат разбудени.



На въпроса дали верните африканци разбират значението на литургичните ритуали или ги живеят като жестове далечни от действителността, в която живеят, епископът отговаря, че не става въпрос само да се разбере в детайли значението на литургичните ритуали – много от тях са неграмотни – а да се живеят по-важните моменти от тяхното съществуване. Африканските народи имат свои ритуали за всички по-важни фази от живота: плодовитост, бременност, раждане, траур и погребение, ритуали за помирение между баща и синове или между съпруг и съпруга, между едно и друго племе, ритуал за освобождаване, пречистване и изцеление, ритуал за брака и др. Много от тези ритуали могат да бъдат приобщени към християнските тайнства: от кръщението, до миропомазанието, брака и миросването. Всички тези ритуали остават културно присъстващи и след покръстването на африканеца и са важни за да бъде разбрано отслужването на тайнствата на Католическата Църква.


По-нататък камерунският епископ отговаря какво е влиянието на магията и суеверието в литургичния живот в Африка като подчертава тяхното голямо присъствие. Църквата в Африка, допълва, проучва как да контрастира магьосничеството посредством задълбочения литургичен живот, духовните ритуали, всекидневната литургия, честата изповед с участието на семействата при радостни или тъжни сбития, запазвайки ритъма на сезоните за събиране на реколтата и работата на животновъди, рибари, ловци. Сочи също, че публикуваният през 2006 г. указател за литургията в Африка от Конгрегацията за Божествения култ и дисциплината на тайнствата, ще бъде добро помощно средство за синодалните отци в отговор на днешните и бъдещи предизвикателства за литургията в Африка.


Накрая, епископ Жерар Нжен отбелязва, че за да се преодолеят кризите и неразбирателствата, трябва винаги да се тръгва от техните истински причини, работейки всички общо за едно по-добро бъдеще. Важното е, завършва, да се работи за мирното съжителство и преди да се поднесе жертвоприношението на олтара, да се потърси помирението с братята, тези които имат нещо против нас. Само така литургичният живот ще бъде подкрепа за промяна на манталитета.

jp/ rv