Света Фаустина Ковалска апостол на Божието Милосърдие

На 5 октомври Католическата църква чества литургичния празник на света Фаустина Ковалска, апостолка на Божественото милосърдие, канонизирана от Йоан Павел ІІ през 2000 година.


Сестра Фаустина се ражда през 1905г. в малко селце в Полша, третото от десетте деца на бедно земеделско семейство. Влиза в манастир на 20 години, където се грижи за кухнята, градината и потриерната. Но не след дълго започват нейните мистични изживявания. Исус и се явява, отправяйки и изненадващи думи, записани от нея в личния и дневник. Казва и че иска да дари „немислими блага” на онези, които се уповават на Неговото милосърдие. Ето какво подчертава Бенедикт ХVІ за Христовото милосърдие:


„Милосърдието е централното ядро на евангелското послание, то е самото Божие име, лика с който се откри в стария Завет и изцяло в Исус Христос, въплъщение на творителната и изкупителна Любов” (Regina Coeli 30 март 2008).

Сестра Фаустина умира през 1938г. на 33 годишна възраст, но нейните пътища се пресичат с тези на младия Карол Войтила, който е пропит от духовността на Ковалска. От тази среща през 1980г., се ражда Енцикликата Dives in Misericordia. Колкото повече светът се страхува да изрече думата милосърдие – пише Йоан Павел ІІ – толкова повече Църквата трябва да я възвестява: милосърдието, е онази любов „по-силна от смъртта, по-силна от греха и всяко зло”, способна да вдигне човека от неговите падения.


„Само Божието Милосърдие може да постави ограничения на злото; само всемогъщата любов на Бог може да порази арогантността на нечестивите и разрушителната сила на егоизма и омразата”, казва Бенедикт ХVІ в проповедта си на 2 април 2008.

Божието Милосърдие е любов „с майчински характеристики", защото "както една майка следва всяко едно от своите деца и всяка една изгубена овца”, пише Йоан Павел ІІ. "И дори да са милиони изгубените, дори беззаконието да надделее над честността, дори съвременното човечество да заслужава нов потоп, заради извършените грехове, както по времето на Ной, Църквата ще продължава да проси Божието Милосърдие". Бенедикт ХVІ прибавя:


„Всичко това, което Църквата прави и казва е израз на Божието милосърдие към човека. Когато Църквата посочва една неразбрана истина или едно предадено добро, тя го прави подтикната от милосърдната любов, за да могат хората да имат живот и да го имат в изобилие (Йоан 10,10). От божественото милосърдие, което помирява сърцата, извира истинския мир в света, между народите, културите и различните религии” (Regina Coeli 30 март 2008).

Само Божието Милосърдие озарява тайната за човека, припомня Бенедикт ХVІ, извън нея няма надежда за човечеството. И дори когато всичко изглежда обгърнато в мрак и отчаяние, ние сме призвани да кажем заедно със света Фаустина: Исусе уповавам се на теб!

svt/ rv