Бенедикт ХVІ: Духовните богатства на Африка са застрашени от "вируса" на материализма
и фундаментализма
Африка, един "необятен духовен бял дроб” за едно човечество, страдащо поради липсата
на вяра и надежда. С това образно сравнение Бенедикт ХVІ официално откри втория специален
Синод за Африка на тема „Църквата в Африка за помирението, справедливостта и мира.
Вие сте солта на земята… Вие сте светлината на света”. В проповедта си на тържествената
литургия, която отслужи във ватиканската базилика на 4 октомври, Бенедикт ХVІ посочи
опасностите на практическия материализъм и на религиозния фундаментализъм и припомни
принципите за защита на живота и на семейството основано на брака между мъжът и жената.
Заедно с хилядите вярващи от цял свят в литургията взеха участие и 239 синодални
отци и 55 свещеници сътрудници в Синода, между тях бе и Патриарха на Етиопската Православна
църква, Абуна Паулос.
Бенедикт ХVІ отбеляза единството между настоящия синод
и първия, провел се преди 15 години по желание на Йоан Павел ІІ, като подготовка за
Юбилея през 2000 година. В тях ясно се откроява „една от основните и обединяващи
черти на африканската култура”: „признаването на абсолютното господство на Бог”. Богатството
на Африка не се състои само в нейните материални ресурси, които често са причина
за експлоатация, конфликти и корупция, посочи Папата. Африка притежава други по-безценни
богатства: „Словото Божие ни насочва към едно друго наследство,
духовното и културното, от което човечеството се нуждае много повече отколкото от
материалните блага (…) От тази гледна точка, Африка представлява необятен духовен
„бял дроб” за едно човечество, намиращо се в криза, поради липсата на вяра и надежда”.
Но
също и този „духовен бял дроб” за човечеството рискува да се „разболее”, поради две
опасни болести, причинени от един "вирус" разпространен в западния свят: „практическия
материализъм, съчетан с релативизма и нихилизма”:
„Неоспорим е факта, че
така нереченият „първи” свят понякога е изнасял и продължава да изнася токсични духовни
отпадъци, които заразяват народите на другите континенти, сред които особено африканските
народи. В този смисъл колониализма, сведен до политическо ниво, все още не е приключил
напълно”.
Вторият „вирус”, който заплашва Африка е религиозният фундаментализъм
смесен с политически и икономически интереси: „Това са групи от
различни религиозни изповедания, които се разпространяват на африканския континент.
Правят го в името на Бог, но според една противоположна на божията логика, проповядвайки
и практикувайки не любовта и зачитането на свободата, а насилието и нетолерантността”.
Бенедикт
ХVІ засегна и „сложната тематика на брака в църковния и социален африкански контекст”,
като припомни, че брака, така както е представен в Библията, „не съществува извън
общението с Бог”:
„Съпружеския живот между мъжът и жената, следователно
и на семейството, се вписва в общението с Бог и в светлината на Новия Завет, превръщайки
се в икона на Любовта между Отца, Сина и Светия Дух и в тайнство на общението на
Христос с Църквата. По начина по който закриля и развива своята вяра, Африка може
да намери необятни ресурси, които да дари в полза на семейството основано на брака”.
Бенедикт ХVІ призова да се обърне внимание на деца, които са една
голяма част от страдащите африкански народи”. В Африка, но и в останалата част на
света, посочи Папата, Църквата показва своето майчинство преди всичко към най-малките,
дори и към и неродените:
„В тях Църквата не вижда на първо място получатели
на специални грижи, нито пък на лицемерна набожност или манипулации, а пълноправни
личности, които с техният начин на съществуване посочват главният път към Царството
Божие и безусловното отдаване на Божията любов”.
Пред тези нови предизвикателства
Бенедикт ХVІ насърчи Африканската Църква да „ задейства една нова евангелизация, която
да има на предвид бързите социални промени на тази епоха и феномена на световната
глобализация”, превръщайки се по този начин в „сол и светлина за земята”:
„Призванието
на Църквата, която е общност от хора помирени с Бог и между тях, е това да бъде пророчество
и фермент на помирение между различните етнически, езикови и религиозни групи, в лоното
на отделните народи и в целият континент”.
Помирението, подчерта
в края на проповедта Папата, е „стабилната основа върху която да се изгради мира,
необходим за истинския прогрес на хората и обществото”.
Преди молитвата Ангел
Господен Папата поясни, че Синода не е „научна среща” или „програмна асамблея”, а
на неговата работа се слушат изказвания и се разменят мнения, но "истинските действащи
лица не сме ние, а Господ и неговия Свети Дух, който ръководи Църквата”:
„Най-важнотое да се вслушваме едни други и в онова което Бог иска да ни каже. Именно
затова Синода се провежда в духа на вярата, молитвата и религиозното послушание към
Божието Слово".
След молитвата към Дева Мария, Бенедикт ХVІ припомни жертвите
от природните бедствия в Тихия Океан, югоизточна Азия и сицилианския град Месина и
отправи апел за солидарност и молитва: "Призовавам всички да се
обедините в молитвата за жертвите и техните семейства, за да ги утеши Бог в техните
страдания. Отправям апел, за да не липсват на тези братя и сестри нашата солидарност
и подкрепата на международната общност".
Освен жертвите на природните
бедствия, Папата насочи вниманието си към жертивите на "конфликтите, застрашаващи
мира и сигурността на народите в африканския континент”, особено случаите на насилие
в Гвинея, и изрази своите съболезнования към семействата на жертвите. Папата отправи
апел към страните в конфликта за „диалог, помирение и за намиране на справедливо
разрешение за конфликта”.
Накрая Папата призова студентите да се присъединят
към синодалните отци за молитвата на Броеницата „с Африка и за Африка", която ще се
проведе на 10 октомври. Молитвата ще бъде предстоятелствана от Бенедикт ХVІ във ватиканската
аула Павел VІи ще бъде в сателитна връзка със студенти в някой африкански градове.