Отец Игнат Бадов - смирен войн за Божията истина и справедливост

Обявената от папа Бенедикт XVI Година на свещеника е добър повод да говорим за нашите свещениците, тези, които посветиха живота си на Бога и верния народ. Те са пред нас – с харизмите и с делата си. Тя е и прекрасен повод да обърнем глави назад и да си спомним нашите пастири, които вече се върнаха в Божия Дом. Онези свещеници, които през тежките години на комунизма опазиха вярата, бранеха Църквата и с риск за живота си проповядваха в храмовете Благата вест. Те не изоставиха верните си, въпреки че бяха изселвани, интернирани, затваряни в лагери, измъчвани... Те са онези мъченици, които всички ние лично познавахме и на които се възхищаваме. Те са пастирите, които дадоха пример на новото поколение младежи за богупосветен живот, за вяра, за любов към ближния. Благодарение на тях в това поколение поникна семето на свещенническото звание и по техните стъпки тръгнаха други, които днес са духовници и пастири. Един от тези свещеници е о.Игнат Бадов, възкресенец, свещенослужител в Никополската епархия повече от 50 години. На 2 октомври се навършват осем години от неговата кончина. Неговият духовен и жизнен път припомня Росица Златева, израстнала под неговото духовно ръководство:


*********Роден през 1919 год. в с.Миромир, Пловдивско, о.Игнат съвсем малък остава сирак. Учи в Немското училище „Княгиня Евдокия” в София, в католическата прогимназия в Малко Търново, в средното гимназиално училище в гр.Стара Загора. През 1937 г. постъпва в обществото на отците-възкресенци и облича монашеската дреха. Подготвя се в Краков, после в Лвов (Украйна). През 1939 г. заминава за Рим и постъпва в Папския Грегориански университет. Втората световна вoйна белязва неговото следване с глад, лишения и чести бомбандировки. През 1947 г., вече свещеник, се завръща в България и една година служи в старозагорската енория „Св.Св.Кирил и Методий”. През 1949 г. Никополският Епископ Евгений Босилков го кани за енорист на с.Драгомирово, Свищовско. О.Игнат свидетелстваше, че когато го приема и наставлява, Епископ Босилков го съветва – „Близо до хората, винаги с хората отче!” Като енорийски свещеник на енория „Пресвето Сърце Исусово” в Драгомирово, о.Игнат посреща и засилващите се репресии на новата власт. Обичният Епископ е арестуван, съден и никой повече не го вижда. Страха от репресиите се настаняват в сърцата на хората. О.Игнат често е бил привикван за разпити и различни справки в Милицията. Новата власт задължава о.Игнат да работи и цивилна професия. Години наред той плете кошове за местното ТПК. Разбира се, не изоставя духовната си работа нито за миг. Обслужва енорията в Драгомирово 30 години. Живее в малка стаичка до сакристията.
 През 1981 година о.Игнат е преместен в Белене. Първо обслужва двете беленски енории, а не след дълго, само енория „Св.Антон от Падуа”. Този забележителен човек и свещеник почина на 2 октомври 2001 г., но успя да посрещне новият век и Беатификацията на мъченика Евгений Босилков, която толкова силно желаеше. Отиде си като воин на пост, до последно на олтара, въпреки че заради тежко болното си сърце, в последните месеци от живота си, отслужваше седнал ежедневните литургии. Верните от Белене и от Никополската епархия запомниха о.Игнат Бадов като изключително добър и смирен човек. Преживял глада на войната, той беше крайно скромен в материалните си нужди. Но най-вече, о.Игнат остана в паметта на хората като способен свещеник, мъдър и верен служител на Бога, даряващ утреха на поверените нему. Той обгрижваше своите енорияши като собствени деца. Дълбоката му съпричастност към всички техни проблеми го правеха обичан и търсен пастир.
 Силната му вяра и молитвени практики впечатляваха както децата и младежите, така и възрастните. Отец Игнат говореше латински, немски, италиански и полски език - един истински църковен комуникатор на Божието слово . Неслучайно повечето млади свещеници днес казват, че о.Игнат е бил за тях пример за духовник и че от него са се учили как да бъдат добри пастири на повереният им народ. Един от тези млади свещеници е о.Койчо Димов, енорист на храм „Св.Йосиф” в с.Бърдарски Геран:

В моето свещеническо призвание има една личност и тя не е само една, но днес бих искал да говоря за една свещеническа личност, която е оказала силно влияние. Това е отец Игнат Бадов, който беше дългогодишен енорийски свещеник в с.Драгомирово, а след това в гр. Белене, в енория Свети Антон от Падуа.
За мен този свещеник е един от онези, които изиграха голяма роля, защото така стана че аз като студент в Свищов, още от първата ми година се запознах с него и това, което ни сдружи и направи толкова близки, беше любовта към Стара Загора от една страна. Аз съм роден в Стара Загора, а отец Игнат Бадов като млад свещеник е свещенодействал в град Стара Загора. Той винаги бе питаше за този град, защото католическата църква пострада много и бе превърната след 1952 г. в ресторант, затворена бе католическата семинария и отец Игнат винаги ме питаше, когато ме видеше как е църквата, ще се възстанови ли. Помня, когато дойде един възкресенец през 1993 г. в Стара Загора, отец Хенрих Краевски, каква радост беше това за отец Игнат Бадов.
В същото време отец Игнат Бадов за мен беше много важен, защото аз в Свищов получих моето призвание, но тръгвайки от неговото име Игнациус, което означава огън. Така че той е от онези пламенни, огнени свещеници, които запалиха Божията любов и свещеническото призвание в моята душа. Помня също, че той беше много добър изповедник и не веднъж съм се изповядвал на него, като ми е бил наистина един духовен ръководител.
Това, което също така не мога да забравя в личността на отец Игнат Бадов, това беше любовта му към цялата Църква в България. Това, че той свещенодействаше в нашата Никополска епархия, но произхождаше от с. Миромир, т.е. от Софийско-Пловдивската епархия, а беше отраснал в католическата прогимназия на Малко Търново, го правеше наистина универсален, истински католически свещеник. Това също правеше изключително впечатление при всяка една среща с него, защото всички ние знаем, че за съжаление има и такива свещенослужители, пък и миряни, които едва ли не мислят, че католичеството е някаква племенна религия, а не универсална Църква, винаги имат това изкушение, но при отец Игнат аз забелязах обратното, т.е. отвореност към Католическата Църква в цяла България и в целия свят. Така че той беше наистина един светъл, ярък образец за католически свещеник и остава вечна неговата памет в мен. Сега разбира се като млади свещеници ние подражаваме на Исус Христос Първосвещеника, но не можем да не подражаваме и на толкова наши свещеници, които са предшественици като отец Игнат Бадов, бих посочил също отец Дамян Талев, моят истински духовен баща отец Горазд Куртев, отец Купен Михайлов и толкова много други, които са дали за моето свещеническо призвание. Аз вярвам, че сега от небето те непрекъснато се застъпват пред Бога за нас, а ние не ги забравяме, в нашите молитви ги препоръчваме на Бога и така имаме едно общение с тях, защото земната и небесната Църква е една Католическа Църква, която е отвъд времето и пространството.
**********
Нека примерът на о.И.Бадов ни придружава в изграждането на едно по-справедливо и по-братско общество, основано на Божията истина и красота!
Росица Златева