Източна Африка: декларация на епископите в навечерието на Синода

Как се е променила Африка от 1994 г., когато се проведе първата специална асамблея на Епископския синод за Африка, до 2009 г. в навечерието на ІІ континентален Синод? На този въпрос епископите от AMECEA (Асоциация на Епископските конференции от Източна Африка, включваща Еритрея, Етиопия, Кения, Малави, Судан, Танзания, Уганда, Замбия) предлагат отговора в декларация, публикувана в навечерието на ІІ-та Специална асамблея на Епископския синод за Африка, който ще се проведе в Рим от 4 до 25 октомври. В документа, разпространен от агенция Фидес, се подчертават предизвикателствата и знаците на надежда регистрирани през тези 15 години разделящи двете специални асамблеи: отражението на икономическата криза (която, подчертават епископите поставя под съмнение достигането през 2015 г. на Целите на Хилядолетието); надеждите за демократизиране насърчени от отварянето към многопартийността от 1990 г. отслабени поради липсваща “лидершип”, поради хаотични изборни политики и слаби споразумения за поделяне на властта” докато „корупцията на всички нива намалява служенето в полза на населението””; повишаването на глобалната температура, предизвикала в страните от AMECEA „екологични катастрофи” със суша и наводнения, с последвалите хранителни кризи и масови премествания на населението; въоръжените конфликти продължават да застрашават населението в Судан, Етиопия, Сомалия и Уганда, към които се добавят следизборните насилия в Кения и тези в близките страни (Южна Африка и Зимбабве); фундаментализмът, който в някои страни от АМЕСЕА се превежда в искането за приемане на шария и на ислямски съдилища; пандемията на СПИН, която продължава да застрашава живота на милиони хора, но изглежда не представлява приоритет за „правителства, граждански власти и дори за църквите”; численото увеличаване на Църквата, което „обаче не е придружено от задълбочаване на вярата и на духовността основана върху здравите основи на инкултурацията”; недохранването и развитието на силни църковни институции като АМЕСЕА, различните Епископски конференции с техните отдели и секретариати, един положителен факт, който обаче трябва да бъде придружен от допълнителни усилия за формиране на персонала и от оценка на досега изминатия път; икономически проблеми произтичащи от бедността на населението и от недостатъчната подготовка на верните; увеличаването на сектите и засилващото се недоволство на жените и на младежите. За да отговорят на тези проблеми, епископите от АМЕСЕА имат намерение да поставят на обсъждане от синода някои предложения. Сред тях: задълбочаване на евангелизацията, засилване на духовността и на помирението, мястото на базисните християнски църковни общности, икуменическият и междурелигиозният диалог, обновените усилия в полза на семейството, по-голямо внимание към ролята на жената в Църквата (между 70 и 80% от църковните сътрудници са жени), по-голяма грижа за формирането на младежите, цялостно внимание към проблема на СПИН.

jp/ rv