Свети Викенти от Паоли покровител на милосърдните дела

На 27 септември Католическата църква отбелязва църковният празник на свети Викенти от Паоли, френски свещеник и основател и вдъхновител на многобройни религиозни общности, като Милосърдните дъщери, Обществото на Свети Викенти от Паоли и Лазаристите. Покровител е на Мадагаскар, на сираците, на медицинските сестри и затворинците.

Свети Викенти от Паоли се ражда в Пуи, Франция на 24 април 1581г., в семейството на бедни земеделци. Благодарение на един богат земевладелец е изпратен да учи богословие в Тулуза, където на 23 септември 1600 г. е ръкоположен за свещеник. В този известен университетски град във Франция Викенти се запознава с известният по онова време богослов Пиер Берюл и свети Франциск от Сал, който заема важна роля в неговото духовно израстване. През 1610 г. става капелан в двора на кралица Маргарита дьо Валоа, известна като Кралица Марго, съпруга на Анри ІV. През 1617 г. е изпратен енорийски свещеник в Шатильон ле Домб, близо до град Лион, където основава първото Общество на милосърдието, грижещо се предимно за бедните семейства. По-късно е назначен за главен капелан на затворите във Франция, полагайки постоянни и безценни грижи за осъдените.


През 1625 г. основава фондацията на Мисионерската Конгрегация, чиято основна цел е да проповядва Словото Божие сред бедните в града и по селата. Нейната слава се разпространява по всички краища на Европа. През 1633 г. със сътрудничеството на света Луиза де Марилак, Викенти основава конгрегацията на Милосърдните дъщери, чиято мисия е да помагат на основаното преди това Общество на милосърдието. Тази нова конгрегация е съставена предимно от монахини, разпръснати по цял свят, които се грижат за бедните.


По време на своето пребиваване в Париж, Викенти осъзнава, че бедността присъства също и в големите градове. Подтикнат от милосърдна любов към бедните, основава общността „Сестри на милосърдието”, които по-късно ще се нарекат „Дами на милосърдието”. Към тази общност се присъединяват и много благородни дами, които подпомагат с материални средства многобройните милосърдни дейности на обществото. Сред стотиците членуващи в това милосърдно общество са и кралицата на Полша, Луиза Мария Гонзага, както и дукесата на Егийон, племенница на Кардинал Ришельо.

Характерните добродетели на викентинския дух, според мисионерското правило, написано от светеца са „петте Давидови камъка”: простота, смирение, послушание, умъртвяване на страстите и ревност за спасението на душите.


Големият апостол на Милосърдието умира в Париж на 27 септември 1660 г. на 79 години. На погребението присъства огромно множество от всички социални слоеве. Обявен е за Блажен от Папа Бенедикт ХІІІ на 13 август 1729 г.. Канонизиран е от Папа Климент ХІІ на 16 юни 1737 г. Тленните му останки са изложени в Параклиса на Главното седалище на Викентинките в Париж. През 1754 година във ватиканската базилика Свети Петър е поставена огромна статуя, дело на италианският скулптор Пиетро Брачи, представяйки го като „баща на бедните”.

Свети Викенти често е обичал да повтаря на своите духовни чеда: "Когато трябва да прекъснете молитвата, за да се грижите за болните, вие не изоставяте Бог, а отивате при Него. Когато се грижиш за един болен, ти се молиш на Бог. Вашият манастир са улиците, вашата килия е болничната стая".


svt/ rv