Бенедикт ХVІ към чешките държавници и дипломати: обединена Европа има нужда от християнска душа

Следобед, в зала „Испания” на президентския дворец в Прага, Папата се срещна с представители на гражданските и политическите власти и дипломати. Още в началото на своето слово Папата посочи, че неговата визита съвпада с 20-та годишнина от падането на тоталитарните режими в Централна и Източна Европа и от „Нежната революция.” Визитата се полага и в контекста на „дълбоките политически промени трансформирали континента”, както и в „по-широкия контекст на европейската интеграция и все по-глобализиращия се свят”. В тази нова обстановка на преизграждане на обществото, Папата постави въпроса за същността на свободата:


The aspirations of citizens and the expectations placed on governments called for new models of civic life and solidarity between nations and peoples without which the long desired future of justice...
„Въжделенията на гражданите и подновените очаквания от правителствата изискваха нови модели на обществен живот и солидарност между нации и народи, без които справедливостта, мира и просперитета няма да получат отговор в бъдещето. Тези въжделения продължават. Днес, особено сред младите, отново излиза на преден план въпросът за същността на извоюваната свобода”.

Всяко поколение има дълга да търси смисъла и правилната употреба на свободата, посочи Бенедикт ХVІ. Особено „да се заздравят структурите на свободата”, което е „фундаментално, но не е достатъчно”:
 
Freedom seeks purpose: it requires conviction. True freedom presupposes the search for truth – for the true good ...
„Свободата има цел и затова изисква убеждение. Истинската свобода предполага търсене на истината – на истинското добро – и затова намира своята реализация в познанието и изпълнението на онова, което е правилно и справедливо. Свободата е водещата мярка за истината и доброто”.

Именно в тази свобода трябва да стои ролята на политическата и икономическата власт, които не са откъснати от вярата, защото заедно посочват духовното обновление на нацията и на европейския континент:

Indeed, the lofty responsibility to awaken receptivity to truth and goodness falls to all leaders – religious, political and cultural, each in his or her own way...
„Върховната отговорност да се държи будна чувствителността за истинското и доброто се поема от имащите ръководна роля: в религиозната, политическата или културната области – всеки със своя характерен начин. Заедно трябва да участваме в борбата за свобода и в търсенето на истината”.

За християните свободата има едно име – Бог, а доброто, един лик – Исус Христос, подчерта Бенедикт ХVІ. Още от епохата на Светите Кирил и Методий и първите мисионери, християнската вяра има решаваща роля в духовното и културно формиране на нацията. Това богато наследство от духовни и културни ценности, допълни Папата, не само е изградило идентичността на нацията, но дава възможност да играе обединяваща роля в сърцето на Европа, като „средищна точка между различни народи, традиции и култури”. Християнският дух е спомогнал и за прошката, за помирението и сътрудничеството, добави Папата ,той е дал силите за „откриването на нова ера на обновена надежда”. „Не е ли това онзи дух, от който Европа има нужда и днес?”, възкликна Бенедикт ХVІ:


Europe is more than a continent. It is a home! And freedom finds its deepest meaning in a spiritual homeland. With full respect for the distinction between the political realm and that of religion...
„Европа е повече от един континент. Тя е дом! ....тя е духовна родина!”, подчерта Бенедикт ХVІ. В пълен респект с разделението между политическа и религиозна сфери, християнството има „незаменима роля за формирането на съзнанието на поколенията и за насърчаване на етическия консенсус в служба на всеки човек, който нарича този континент „дом”.

В този дух, посочи Папата, всички изповядващи своята вяра в страната и в Европа, и които живеят вярата в обществения живот, трябва да бъдат насърчавани в очакването на такива социални и политически линии, които да са вдъхновени от желанието да се живее според истината, която прави свободен всеки мъж и жена”.


Папата поясни и смисъла, придаван на чешката столица като „сърце на Европа”. Архитектурната красотата на църкви, сгради, площади и мостове би била празна, каза Папата, ако от тях се отнеме „трансцедентната тайна, към която насочват”:


Europe, in fidelity to her Christian roots, has a particular vocation to uphold this transcendent vision in her initiatives to serve the common good of individuals, communities, and nations...
„Вярна на своите християнски корени – изтъкна Папата - Европа има особеното призвание да поддържа тази трансцедентна визия, чрез своите инициативи в служба на благото на хора, общности и нации”. Особено важно и спешно е младите европейци да бъдат окуражавани, „да прекрачат границите” и бъдат „интегрирани в интелектуалната, хуманната и духовната области, чрез солидно формиране, достойно за техните въжделения”.

Жаждата за истина, добро и красота, заложена от Твореца у всички мъже и жени, посочи Папата, е споразумение между хората в общото търсене на справедливостта, свободата и мира. Но заедно с това историята показва, че истината може да бъде манипулирана в служба на фалшиви идеологии, подтисничество и несправедливост. Папата посочи девиза на президентското знаме, „Истината ще победи” като стимул за диалога и призив да се гледа отвъд личните интереси в служба на общото благо:


For in the end, what is more inhuman, and destructive, than the cynicism which would deny the grandeur of our quest for truth, and the relativism that corrodes the very values which inspire the building of a united and fraternal world?
„Какво по-нечовешко и разрушително от цинизма, който се стреми да отхвърли величието на нашето търсене на истината и на релативизма, разяждащ основите на един обединен и братски свят? ...Трябва отново да възвърнем доверието в благородството и величието на човешкия дух, заради неговата способност да достига до истината. Нека това доверие ни води към търпелива и старателна работа в политиката и дипломацията”.

dg/ rv