Архиепископът на Прага кардинал Влък: Папата идва в сърцето на Европа, за да насърчи истинския живот на вярата

Папа Бенедикт ХVІ започва своята 13-та международна апостолическа визита. Посещението в Чешката република, което ще продължи три дена, е във връзка с празника на Свети Вацлав, главен покровител на страната.

„Христовата любов е нашата сила” е мотото на това апостолическо пътуване, по време на което Папата ще посети Прага, Бърно, столица на Моравия и Стара Болеслав, място на мъченическата смърт на Свети Вацлав. Бенедикт ХVІ идва в Чешката република двайсет години след падането на комунистическия режим; земя намираща се в центъра на Европа и която – каза Папата по време на молитвата Ангел Господен миналата неделя – след като премина през драмите на миналия век, сега има нужда както и целият континент да преоткрие доводите на вярата и на надеждата:


„По стъпките на моя обичан предшественик Йоан Павел ІІ, който три пъти посети тази страна, и аз ще почета героичните свидетели на Евангелието, древни и нови, и ще насърча всички да вървят напред в любовта и в истината. Благодаря още отсега на тези, които ще ме придружат с молитвата в това пътуване, Господ да го благослови и да го направи плодотворно”.
  
Чехия – както Естония – е европейска страна, където атеизмът е най-силно разпространен. И имат най-ниска раждаемост в света: броят на умрелите надвишава ражданията. Абортите и разводите процъфтяват. Липсват доводите да се живее – казват епископите в страната – надделяват егоизмът и песимизмът. Католическата общност също е засегната от секуларизацията и кризата на идентичността. От 30% верни в страната, само една четвърт са практикуващи. Намаляват свещеническите звания. От тук апелът на епископите към верните да победят срама от свидетелстването, да не се страхуват да проявяват истината на вярата. Във времето, когато вярата бе считана като опиум за народите, мнозина заплатиха лично верността си към нея. Това бе Църквата на мълчанието, но едно мълчание, което бе красноречиво. Всъщност, това е земя на мъченици: Свети Вацлав, бохемски херцог, е искал да разпространи християнството преди повече от хиляда години, носейки справедливост и мир. На тези които са се противопоставяли е казвал: „Ако Бог ви досажда, защо искате да попречите на другите да го обичат?” Убит е при засада поставена от неговия брат. „Църквата не търси привилегии” – каза Бенедикт ХVІ при визитата ад Лимина на чешките епископи през 2005 г. – и „няма целта да властва или егоистични интереси”: иска „само да може да развива своята мисия” за евангелизиране и човешко издигане, за да носи на всички „в радостта любовта на Бог, който е Любов”. Когато „й бъде признато това право, в действителност „цялото общество има полза”. И сочи многобройните дела на Църквата в Чехия: болници, сиропиталища, старчески домове, инициативи за най-бедните, семейни консултации и училища. Папата идва в сърцето на Европа, за да насърчи тези, които истински живеят вярата: те са едно „малко синапово зърно”, но Бог не престава да му помага да расте.


Какво значение има за Църквата в Чехия това посещение на Папата? Обяснява го архиепископът на Прага, кардинал Милослав Влък:

**********
Ние сме страна, в която католическата вяра, християнската вяра, не е много разпространена; Църквата бе емаргинирана, такава е и днес: поставени сме настрана! В периода на комунистическия контрол, по-голямата част от Църквата – особено миряните – остана пасивна. Ясно е, че Светият Отец идва, за да утвърди верните: този е смисълът на неговото посещение.
Кои са днес главните предизвикателства за чешката Църква?
Днес чешката Църква трябва да се развива, да се отваря все повече към обществото, да диалогира с него, защото има – особено сред политиците – много предубеждения срещу Църквата. Необходимо е да се покаже посредством диалога, че предубежденията не са верни.


Двайсет години след падането на комунизма, как се е променила ситуацията в страната?
Погледнато от политическа гледна точка няма голям прогрес. Налице е икономическа реформа, но базата на тази промяна няма ценности. Има голяма корупция, но няма една истинска, сериозна, дълбока демокрация.

Вие преживяхте комунистическото преследване; осем години михте стъкла в Прага. Как си спомняте този период?
За мен - от духовна гледна точка – това бе един много силен период, защото в началото бях загубил всичко: бях загубил възможността публично да свещенодействам, да проповядвам, да раздавам тайнствата. Тази действителност ми помогна да разбера, че Исус Христос стана Върховен Свещеник на Кръста, когато не можеше повече да се движи, когато не можеше повече да благославя, когато не можеше повече да говори. В този период, когато загубих всичко, аз се почувствах много близо до Исус разпнат и изоставен, и наистина се почувствах свещеник. За мен това бе една голяма благодат, защото открих, че мога да преоткрия Исус, да бъда в контакт с Него и в болката, в отрицателните ситуации – според думите на Исайя в гл. 53 – да бъда „човек на болки”. На второ място почувствах единението с братята, с които живях с Исус сред нас, Исус възкръснал – според духовността на Фоколарите – и това много ме подкрепяше. Тези преживявания бяха много, много силни.

jp/ rv