Семейството, главното действащо лице на мисията в обществото. Насърчението бе лансирано
по време на семинара „Семейството, субект на евангелизация”, организиран от Папския
съвет за семейството. Инициативата, провела се в Рим на 10 и 11 септември, събра десетки
семейни двойки и свещеници работещи в сектора на семейната пасторална дейност. Монс.
Карлос Симон Васкес, зам.секретар на ватиканското ведомство обясни пред агенция Зенит,
че обсъжданията са били концентрирани по-специално върху вероучителстването на Втория
Ватикански събор, на Конституцията „Gaudium et spes”, и на апостолическото насърчение
„Familiaris Сonsortio” на Йоан Павел ІІ след Синода за семейството от 1980 г. Семейството,
учи Gaudium et spes „е призвано да прави присъстващ Бог в историята”. Затова семейството
трябва да бъде присъстващо на международно ниво, да служи на обществото, на културата
и в другите сфери, където Църквата има какво да каже. Монс.Васкес отбеляза, че семейството
е сведено до един „предмет, а не до един „субект” евангелизатор, когато виждаме в
него един предмет, който прави неща, който решава проблеми…” „Семейството притежава
всичко това, но на първо място то е едно същество обичано от Бог. Следователно, допълни,
неговата дейност е неговото съществуване. Не е едно разрешение на проблемите, а върши
тази мисия защото живее едно призвание, което Бог му е дал в любовта”.
Семейството,
посочи Отец Леополдо Вивес, бивш секретар на Семейство и Живот при Комисията за мирския
апостолат на Испанската епископска конференция, „е мястото на безвъзмездието, на великодушието,
където всички намират основанието да се надяват и да бъдат сигурни, не в това което
имат, а в това което са, а този е преводът на динамиката на любовта”. Свещеникът се
спря на главната роля на семейството в светлината на новата енциклика на Бенедикт
ХVІ, „Caritas in veritate”. „Прогресът на обществото минава през прогреса на семейството”,
обясни. В този смисъл посочи два аспекта. Първият е връзката на истината с любовта:
човешкият прогрес трябва да бъде интегрален, а това може да стане само в междуличностната
връзка, следователно една връзка на любовта”. „Ако тази връзка на любов не се живее
в съответствие със самата личност, развитието е нереално и може да има голямо икономическо
развитие, но не в личността”. Другият аспект, продължи, „е отварянето към трансцедентността
на човека, която преминава отвъд земния хоризонт. Без нея ние сме извън цялостната
истина за човека и следователно, извън неговото истинско добро и отново стигаме до
едно нереално развитие”. Отец Вивес се спря на един цитат от енцикликата на Папата,
в който говори за „връзката между семейството и Троицата: как живее от своето единение
на любов и от единението на триединния Бог. Истинската пълнота на човека не е само
на земята, а в пълното единение с Бог на небето”.