Семейството - субект на евангелизацията

Семейството, главното действащо лице на мисията в обществото. Насърчението бе лансирано по време на семинара „Семейството, субект на евангелизация”, организиран от Папския съвет за семейството. Инициативата, провела се в Рим на 10 и 11 септември, събра десетки семейни двойки и свещеници работещи в сектора на семейната пасторална дейност. Монс. Карлос Симон Васкес, зам.секретар на ватиканското ведомство обясни пред агенция Зенит, че обсъжданията са били концентрирани по-специално върху вероучителстването на Втория Ватикански събор, на Конституцията „Gaudium et spes”, и на апостолическото насърчение „Familiaris Сonsortio” на Йоан Павел ІІ след Синода за семейството от 1980 г. Семейството, учи Gaudium et spes „е призвано да прави присъстващ Бог в историята”. Затова семейството трябва да бъде присъстващо на международно ниво, да служи на обществото, на културата и в другите сфери, където Църквата има какво да каже. Монс.Васкес отбеляза, че семейството е сведено до един „предмет, а не до един „субект” евангелизатор, когато виждаме в него един предмет, който прави неща, който решава проблеми…” „Семейството притежава всичко това, но на първо място то е едно същество обичано от Бог. Следователно, допълни, неговата дейност е неговото съществуване. Не е едно разрешение на проблемите, а върши тази мисия защото живее едно призвание, което Бог му е дал в любовта”.

Семейството, посочи Отец Леополдо Вивес, бивш секретар на Семейство и Живот при Комисията за мирския апостолат на Испанската епископска конференция, „е мястото на безвъзмездието, на великодушието, където всички намират основанието да се надяват и да бъдат сигурни, не в това което имат, а в това което са, а този е преводът на динамиката на любовта”. Свещеникът се спря на главната роля на семейството в светлината на новата енциклика на Бенедикт ХVІ, „Caritas in veritate”. „Прогресът на обществото минава през прогреса на семейството”, обясни. В този смисъл посочи два аспекта. Първият е връзката на истината с любовта: човешкият прогрес трябва да бъде интегрален, а това може да стане само в междуличностната връзка, следователно една връзка на любовта”. „Ако тази връзка на любов не се живее в съответствие със самата личност, развитието е нереално и може да има голямо икономическо развитие, но не в личността”. Другият аспект, продължи, „е отварянето към трансцедентността на човека, която преминава отвъд земния хоризонт. Без нея ние сме извън цялостната истина за човека и следователно, извън неговото истинско добро и отново стигаме до едно нереално развитие”. Отец Вивес се спря на един цитат от енцикликата на Папата, в който говори за „връзката между семейството и Троицата: как живее от своето единение на любов и от единението на триединния Бог. Истинската пълнота на човека не е само на земята, а в пълното единение с Бог на небето”.

jp/zenit