Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: Бог ни зове да отговаряме с любов на омразата и с прошка на обидата

За всеки верен е важно да расте в любовта и познанието на Исус Христос: това бе насърчението на Бенедикт ХVІ по време на седмичната генерална аудиенция, проведена днес в аулата Павел VІ и посветена на фигурата на Симеон нови Теолог. Папата се спря на духовния път на този монах от Изтока, живял между Х и ХІ век, който в търсенето на Бог се оставя да бъде воден винаги от любовта към ближния.

"Истинското познание на Бог не идва от книгите, а от духовния живот”: това е едно от поученията на Симеон нови Богослов, припомнени от Бенедикт ХVІ. Изтъквайки думите на монаха живял в Константинопол преди хиляда години, Папата посочи значението за „промяната на сърцето, благодарение на силата на вярата и на любовта”, на които е обръщал внимание Симеон нови Богослов. Една дълбока вътрешна промяна, продължи Папата, която „преминава през дълбокото покаяние и искрената болка за собствените грехове, за да стигне до съюза с Христос, извор на радост и мир”. Симеон нови Богослов ни учи да отделяме голямо внимание на духовния живот:

„Ако с основание полагаме грижи за нашето физическо, човешко и интелектуално израстване, още по-важно е да не пренебрегваме вътрешното, състоящо се в познанието на Бог и на единението с Него, за да чувстваме неговата помощ във всеки момент и при всяко обстоятелство”.  

Любовта на Бог, ни учи още Симеон нови Богослов, „расте в нас, ако оставаме единени с Него чрез молитвата и слушането на неговото слово”:
„Единствено божествената любов ни отваря сърцето за другите и ни прави чувствителни за техните нужди, кара ни да зачитаме всички като братя и ни кани да отговаряме с любов на омразата и с прошка на обидата”.  
Едно поучение, което Симеон поставя на практика в своя живот. Той е жертва на неразбирателства и понася изгнанието преди да бъде реабилитиран от Патриарха на Константинопол Сергей ІІ. Но въпреки това чувства в себе си „една силна любов” към своите неприятели.
„Как да бъде обяснено това? Положително тази любов не можеше да дойде от него, а трябваше да блика от един друг извор. Симеон разбира, че идва от Христос присъстващ в него и всичко му става ясно: има сигурното доказателство, че изворът на любов е присъствието на Христос”.  

Говорейки за Симеон, Папата не пропусна да припомни неговия мистичен съюз с Бог. Отбеляза, че „под влиянието на вътрешни просветления”, той започва да търси човек, който да го ориентира и да му помогне „да напредва по пътя на единението с Бог”. Намира този духовен водач в благоговейния монах Симеон от Константинопол. Друг допълнителен елемент от неговата особено актуална духовност:

„Остава валидно за всички – свещеници, богупосветени, миряни и особено за младежите – насърчението да прибягват до съветите на един добър духовен баща, способен да придружава всекиго в дълбокото познание на самите себе си, да го води до интимния съюз с Господа, за да може неговото съществуване да се уподобява все повече на Евангелието”. 
Какво е останало днес от тази велика фигура на монах и мистик, оказал голямо влияние върху теологията и духовността на Изтока? Папата синтезира духовното наследство на Симеон нови Теолог в края на катехизиса:
„В своето непрекъснато търсене на Бог, независимо от трудностите, които среща и критиките, на които е предмет, той се оставя да бъде воден от любовта. Сам живее и поучава своите монаси, че същественото за всеки ученик на Исус е да расте в любовта и в неговото познание, за да може да каже заедно със Свети Павел: ’Вече не аз живея, а Христос живее в мене’”.
 
Накрая, поздравявайки поклонниците, Папата припомни, че вчера Църквата отбеляза Скръбната Божия Майка. Той насърчи младежите, болните и младоженците в трудните моменти да гледат с доверие към Дева Мария.
jp/rv