Писмо на Конгрегацията за католическо възпитание по въпроса за преподаването на религия в училищата

Преподаването на религия не трябва да бъде заменяно, „както това става в образователните програми на някои страни”, с „интер-религиозно образование от мултиконфесионален или етически или културен характер”. Това припомня Конгрегацията за католическо възпитание в писмо изпратено до всички Епископски конференции по света по въпроса за „преподаването на религия в училищата”. Текстът посочва принципите и ориентирите, но не засяга конкретно законодателството в отделните страни.

„Натурата и ролята на преподаването на религия в училищата – се чете в писмото – се превръща в предмет на дебати, а в някои случаи бива заменено от общообразователен предмет”, което „противоречи с избора на родителите или с намерението на Църквата към новите поколения”. Освен това, „ако преподаването на религия се ограничи до представянето на различни религии по неутрален и алтернативен начин”, това би могло да създаде объркване или да породи „религиозен релативизъм или безразличие”. „В едно плуралистично общество – припомня писмото – правото на религиозна свобода изисква както гаранция за преподаването на религия в училищата, така и гаранцията, че това преподаване ще бъде съобразено с убежденията на родителите”. „Правото на образованието и религиозната свобода на родители и ученици”, се казва още в документа - „ конкретно се упражняват”, чрез „свободата на конфесионално религиозно преподаване, което включва собствената религиозна традиция в културното и академично формиране на училищата”.

Монс. Анджело Дзани, подсекретар на Конгрегацията за католическо възпитание, обяснява причината за публикацията на това писмо в интервю за Радио Ватикана:


„Писмото е резултат от периодичните срещи с епископите от цял свят, които идват на т.н. визита „ад лимина” във Ватикана. При тези срещи се представят и обсъждат конкретните ситуации в отделните страни, свързани с образователните програми. В този плуралистичен смисъл, от културна и законодателна гледна точка, се роди нуждата да изясним позицията на Католическата църква.

Както към епископите, така и в новата си енциклика „Caritas in veritate”, Бенедикт ХVІ говори за “критична ситуация в образованието”. Тази концепция присъства още в документа на Втория ватикански събор, Gravissimum educationis”, но днес е изключително актуална, защото изтъква, че инвестицията в образованието е принос както за развитието на отделния гражданин, така и за общото благо на обществото. Преподаването на католическата религия предлага един специфичен принос, който може да бъде оценен с мярката с която се преподава нейната идентичност, тоест да не се изгуби в сбора от други принципи. Колкото повече нараства културния плурализъм, толкова повече нараства и нуждата от ясни предложения за религията, които не се налагат, а се поставят като фундаментални елементи върху които може да се изгражда човешката личност във всичките нейни измерения”.

dg/ rv