През последните години сме свидетели на процеса на планетарна взаимозависимост, обхващащ
всички икономики, известен като глобализация. Тя е основен двигател за развитието
на цели региони и представлява една голяма възможност, но от друга страна, ако този
процес не е ръководен от любовта в истината, може да предизвика непознати досега
щети и да създаде нови разделения в човешкото семейство. За това предупреждава Бенедикт
ХVІ в новата си енциклика „Caritas in veritate”, в която посвещава специално място
на процеса на глобализация. Според него, „любовта и истината представят пред човека
една нова и креативна възможност”: да разшири разума и го ориентира към тези „внушителни
нови динамики” в перспективата на „цивилизацията на любовта”, чието семе Бог е засял
във всеки народ и всяка култура”.
„Глобализацията трябва да се разбира като
социално –икономичеси процес, но това не е единствено нейно измерение”, уточнява Папата,
защото зад видимия процес стои човешката действителност, която все повече става взаимозависима.
Тя е изградена от хора и народи и този процес трябва да бъде в полза на тяхното развитие.
„Преминаването на границите не е само материален, а и културен факт с неговите причини
и последствия”. „Истината за глобализацията като процес и нейния основен етически
критерий се определят от единството на човешкото семейство и от нейното благотворно
развитие”. Ето защо, посочва Бенедикт ХVІ, „нужни са постоянни усилия индивидите и
обществото да бъдат ориентирани към една култура, открита към трансцедентнотто и процеса
на планетарна интеграция”.
Сама по себе си глобализацията не е нито добра нито
лоша, а ще бъде такава, каквато хората я направят, допълва Папата, но в никакъв случай
„не трябва да бъдем нейни жертви, а главни действащи лица, които я развиват разумно,
водени от любовта и истината”. В тази светлина глобализацията предлага големи възможности
за развитие: „Правилно разбрани и управлявани, процесите на глобализация предлагат
както никога досега възможността за преразпределение на благата на планеранто ниво,
но ако бъдат лошо управлявани, тогава бедността и неравенството се увеличават, а една
криза заразява целия свят ”.
Нужна е и промяна на мисленето, особено в отношението
към бедните, посочва Папата. „Много дълго време се е мислело, че бедните народи трябва
да останат закотвени в един предопределен стадий на развитие и се задоволяват от филантропията
на развитите народи. Днес, за разлика от миналото, материалните сили които могат да
позволят на тези народи да излезат от мизерията са много по-големи, но от тях се възползват
предимно развитите народи, които злоупотребяват с процеса на свободното движение на
капитали и трудова ръка”. Затова „разпространението на благосъстоянието не трябва
да бъде спирано от егоистични и протекционистични планове или особени интереси”, а
точно обратното: „обвързването на развиващите се страни позволява по-добро управление
в период на криза”.
Трудностите и опасностите свързани с глобализацията могатда
бъдат преодоляни, посочва Папата, само ако се има предвид „антропологичната и етическа
душа, която тласка глобализацията към по-хуманни цели”. За съжаление, тази „душа”
е подтискана и виждана през призмата на „утилитарни и индивидуални културно-етически
перспективи”. „Глобализацията е многоизмерен и поливалентен феномен, който изисква
наличието на култура в различията и в единството на всичките нейни измерения, включително
и богословието. Това ще позволи глобализацията на човечеството да бъде насочена към
взаимните отношения, общението и споделянето”. Димитър Ганчев