Навършват се 100 години от кончината на кардинал Вилебрандс, неуморим радетел за икуменизма
На 4 септември преди сто години в Бовенкарспел в Холандия се ражда един от най-големите
радетели за икуменизма, кардинал Йоханес Вилебрандс. В деня на неговата кончина, 2
август 2006г., Бенедикт ХVІ го нарече „неуморим пастир в служба на Божия народ и единството
на Църквата”, дал „нов тласък на икуменическия диалог”. Кардинал Вилебрандс, примас
на Холандия и архиепископ на Утрехт, отдава целия си живот за единението на християните:
от 1969 до 1989г. ръководи ватиканското ведомство за икуменизма, вдъхновен от епископския
девиз: „любов в истината”. Известни са неговите усилия за диалога с православни и
англикани, но най-вече с участието си по време и след Втория Ватикански събор. За
неговия икуменически принос говори кардинал Валтер Каспер, председател
на Папския Съвет за единение между християните:
„Кардинал
Вилебрандс е личност от голяма величина. Започва да работи за християнското единение
след Втората световна война, когато икуменизмът все още не е признат. По време на
Втория Ватикански събор е Секретар на тогавашния Секретариат за християнското единение.
Има значителен дял за Декрета за християнското единение и за Декларацията Nostra Aetate,
както и за Декларацията за религиозната свобода и за изработването на текста за догматичната
Конституция за Божието Слово. Той умееше да говори с всички наблюдатели и представители
на братските Църкви и всяка седмица се събираше с тях, което бе голям принос за Събора.
Това показва неговото широко виждане за което сме му много признателни”.
Нека
чуем гласа на кардинал Вилебрандс в интервю за германската програма на Радио
Ватикана през 1989г.: „"Die
liebe, die Christus von Petrus gefragt hat… „Любовта, която Христос иска
от Петър, не се ограничава към една група, нито в рамките на Католическата църква:
всички са негови овце. Затова, любовта е отправена към всички християни. Тази любов,
преди всичко, изисква единение, защото най-голямото страдание за едно семейство е
разделението. В този дух възприех моята нова мисия и развивах от цялото си сърце
и с всички сили материални и духовни сили, които Бог ми е дал. Господ ме е благословил
и съм Му безкрайно благодарен, че си послужи така дълго с моето дело за Неговата Църква”.