Новите езици: монс. Джанфранко Равази

Какъв трябва да бъде езикът на Църквата в епохата на медиите и „дигиталната култура”, както се изрази Папа Бенедикт ХVІ в посланието си за Световния ден на социалните комуникации. Особено към младите хора към които Църквата насочва своето внимание и към които храни най-голяма надежда, като „строители на един по-справедлив и солидарен свят”. Интервю с монс. Джанфранко Равази, префект на Папският съвет за култура:


*********
„Преди всичко трябва да се има предвид, че светът на съвременните младежи трудно се възприема от предшестващото го поколение. Например, предишните генерации се стремят да им осигурят евентуално благосъстояние и не се противопоставят на техните въпроси, които понякога са неразбираеми. Конкретен пример е езикът на съвременните млади хора. Той е различен от езикът, който ние употребяваме и използват само една малка част от езиковия речник. Например, едно изследване в Италия показа, че съвременните младежи използват само 800 думи от 150 000 в италианския език. Това означава, че техният език е по-беден. Освен това, съществува и езикът на мобифоните, който е по-скоро език от знаци и икони. Това е друг начин на комуникация, който за младите е нещо нормално, но който всъщност силно редуцира отношенията. Оттук и първата необходимост да се разбере техния език, да се вслушаме в него и го опознаем. От друга страна ние сме длъжници към младите, като носители на едно богатство изградено във вековете. Затова училището и Църквата трябва да изработят една своя програма за комуникация на новите езици, за да предадат някои основни ценности. Нужно е да се изработи една нова комуникация, за да се помогне на младите да не останат духовно бедни. За тях също важат думите на френския философ Паскал, отнасящи се за всеки човек: „Човекът превъзхожда безкрайно човека”. Тоест, човекът е нещо много по-дълбоко отколкото изглежда в действителност, дори когато се задоволява от минималното или от несъществените неща. Нека не забравяме за драматичния опит на много младежи с дрогата, което всъщност засяга въпроса за смисъла на живота. Когато не намират този смисъл те се дрогират, сякаш за да наркотизират живота. Затова много е важно Църквата и обществото, на най-вече семейството, да се опитат да установят комуникация с младите хора.

Върху какво конкретно трябва да се базира тази нова комуникация?
Бих посочил три елемента върху които трябва да се положат усилия за анализиране и сериозно ангажиране. Преди всичко езикът. Да се разбере как се комуникира днес, защото например Интернет е нов език. Трябва да се има предвид, че с формата на езика се променя и посланието. Както казва големия комуникатор Мак Луън, средството е самото послание. Да се има предвид, че онлайн езикът е различен от начина на обикновеното писане: пряк,непосредствен и по-студен. Затова е необходимо да се дадат насоки, за да се избегнат опасностите. Като например ония момчета, които прекарват цели часове, за да чатират. Така, те привикват към една друга комуникация в която липсва прекия контакт очи в очи и дори допира с другия, а към една илюзорна комуникация, достигаща дори до абсолютната изкуственост на блога. Това е пример как човека преминава границата на човека в смисъл, че съвременното общество изолира хората, въпреки масовите феномени. Всички използват Интернет, но как: сами и изолирани. Тогава блогът задоволява нуждата да кажем за самите нас в един свят изпълнен със самота. За съжаление, тази комуникация е изкуствена. Но от друга страна, това е сигнал, че човекът не може да остане затворен в себе си, като блиндирана врата за обществото и без да изразява дълбоките човешки нужди. Ето защо освен блог, се ражда и влог, за да задоволи нуждата от визуалния аспект на комуникацията. Пример за това е Фейсбук, който показва носталгия по междуличностната комуникация.

На второ място, да се разбере феномена на съвременната „нова” култура. Знаем, че думата култура е въведена през ХVІІІ век. На немски kultur означава висшата интелектуална и аристократична част, изкуствата, музиката, философията и т.н. Днес обаче, социологията, антропологията, фолклора и социалните феномени са наричани с думата култура, дори народните вярвания. Всеки феномен, който съдържа в себе си смисъла да изрази една хуманност е наречен култура. Според мен, това е едно завоевание, защото се завръща към класическия смисъл на културата. Древните гърци са наричали културата „пайдея”, което означава възпитание и формиране. Древните латинци са я наричали „хуманитас” или хуманизиране на личността. В тази светлина трябва да се интересуваме от феномените, които не влизат в т.н. висока култура. Например, икономическите модели предложени от нобелистите Амарти Асен, Джоузф Щиглиц и Мохамед Юнис, според които икономиката не трябва да бъде смятана само като финансова, монетарна, банкова техника или като модел за развитие, а като хуманитарна наука. Това е така, защото икономиката засяга правилата и законите на света (oykia), който е нашия общ дом. Ето защо, Църквата трябва да се интересува от новите културни феномени, включително и народните вярвания.

Освен езика и новата култура, третият елемент е изкуството. Неговите нови изразни средства са музиката, живописта, скулптурата, киното и телевизията. Знаем, че съвременното изкуство притежава съвсем различен език от класическото изкуство. Това налага и нуждата от диалог с новата съвременна култура. Именно затова, на 21 ноември тази година Папа Бенедикт ХVІ ще се срещне с представителите на изкуството. Надявам се тази среща да се проведе в Сикстинската капела, като среща с върховното изкуство на Микеланджело и като опит за нов диалог, който за съжаление не съществува”.


Димитър Ганчев