Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: Божията доброта спасява света от неговите злини. Нека споменът за Втората световна война да насърчи в човека духа на мир

Във време на големи слабости, добротата на Божието сърце преобразява света и го прави неподатлив за неговите пороци. Това поучение на френския средновековен монах свети Одон предложи Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция, определяйки го валидно и за съвремието. Пред повече от осем хиляди вярващи и поклонници, събрани във ватиканската аула Павел VІ, Папата говори за абата Одон с което продължи катехизиса за големите писатели на древната Църква. Припомняйки „безсмислието” на Втората световна война, Папата се помоли духът на прошка и мир „да преобладава в човешките сърца”. След аудиенцията Бенедикт ХVІ се завърна в Кастел Гандолфо.


Вътрешно добър, а външно суров човек, чиято строгост се предлага и изправя като защитна стена срещу „пороците” на обществото от неговото време, средновековието между осми и девети век след Христос. Това е свети Одон, монах от Клюни, когото Бенедикт ХVІ представи като „светла фигура” на Църквата от тази епоха:
 
„Тази фигура е от онова монашеско средновековие, което видя изненадващото разпространение в Европа на живота и на духовността вдъхновени от Правилото на свети Бенедикт. През тези векове пророчески възникнаха и се разпространиха манастири, които размножавайки се в континента, широко разпространиха в него християнския дух и чувствителност”. 

Илюстрирайки неговата биография, Папата обясни, че освен очарованието на бенедиктинството, от което е привлечен, в свети Одон се долавя и близостта на Дева Мария в неговия живот – чувствана и разбирана още от юношеските години като „Майка на милосърдието” – която го води по пътя към манастира. Израснал в сянката на един друг бъдещ светец, Мартин от Тур, Одон идва в Клюни, където става абат през 927 г. Неговата личност, каза Бенедикт ХVІ, оказва „широко влияние” върху европейските манастири, благодарение преди всичко на големите добродетели проявени от абата: търпение, отхвърляне на света, внимание към бедните, грижа за младежите, респект към възрастните. Папата отбеляза по-специално набожността на абата към Тялото и Кръвта на Христос противопоставена на „пренебрежението” към тях царуващо по негово време:
 
 
„За съжаление, казва нашият абат, тази ‘свята тайна на Тялото на Господа, в която е положено спасението на света’, е отслужвана нехайно. Само този, който е духовно свързан с Христос може да участва достойно в неговото евхаристично Тяло: в противен случай, да се яде неговата плът и да се пие неговата кръв не би било от полза, а е осъждане. Всичко това ни кара да вярваме с нова сила и по-задълбочено истината за присъствието на Господа (…), който ни се дава в нашите ръце и ни преобразява, както преобразява хляба и виното, така Той преобразява света”. 

Абатът Одон, заключи Бенедикт ХVІ, изпъква като един „реформатор”, който срещу многобройните пороци разпространени в обществото предлага „дълбоката промяна на живота базиращ се върху смирението”, върху „откъсването от ефимерните неща и търсенето на вечните”. Но булото на тази строгост криеше, изтъкна Папата, едно съществено качество на Одон:
 
„Той бе строг, но бе преди всичко добър, човек на една голяма доброта, добротата произхождаща от контакта с божествената доброта (…). По този начин строгият и същевременно обичлив средновековен абат, стремящ се към реформата, насърчаваше упорито сред монасите, а така също и сред верните миряни от своето време, желанието да напредват по пътя на християнското съвършенство. Да се надяваме, че неговата доброта и радостта произтичащи от вярата, заедно със строгостта и противопоставянето на пороците на света, ще докоснат и нашето сърце, за да можем и ние да намерим източника на радостта, извиращ от Божията доброта”. 

След синтеза на катехизиса, направен на другите езици, поздравявайки полските поклонници Бенедикт ХVІ припомни 70-годишнината от началото на Втората световна война, отбелязана вчера:
 
„В паметта на народите остават човешките трагедии и безсмислието на войната. Да искаме от Бог духът на прошка, на мир и на помирение да царува в човешките сърца. Европа и днешният свят имат нужда от духа на единение. Да го градим върху Христос и неговото Евангелие, върху основите на любовта и на истината”. 

Накрая Бенедикт ХVІ поздрави и участниците в Междухристиянския симпозиум, организиран от Папския университет Антонианум и от Университета Аристотел в Солун. „Пожелавам – заключи – общите обсъждания между католици и православни върху фигурата на Свети Августин да засилят пътя към пълното единение”.
 
jp/ rv