Бенедикт ХVІ: „Втората световна война е самоунищожение на човечеството”

Много пъти в своя понтификат Бенедикт ХVІ припомня ужаса на Втората световна война, наричайки го „самоунищожение на човечеството”. През май 2005, в края на прожекцията на филм за Карол Войтила, Бенедикт ХVІ говори за злото в нацистката идеология:

„Всеки път, когато една тоталитарна идеология подтиска човека, тогава цялото човечество се намира пред сериозна заплаха. Спомените не трябва да избледняват с хода на времето, а по-скоро да бъдат суров урок за съвременното и бъдещите поколения. Длъжни сме да припомняме, особено на младите, за нечуваните форми на насилие до които може да стигне незачитането на човека и нарушаването на неговите права”. 

Все още, припомня Бенедикт ХVІ, ехтят думите от писмото на полските и германските епископи в края на Втория Ватикански събор: „Да простим и поискаме прошка”. Злото може да бъде преодоляно само чрез прошката. Символ на това помирение става и приемствеността на Свети Петровия приемник – един син на Германия поема управлението на Църквата от Папата поляк:


„Как да не четем в светлината на пророческия Божи план фактът, че след един Папа поляк на Свети Петровия престол сяда един гражданин на Германия, където нацисткия режим успя да се наложи с голяма злост, атакувайки впоследствие съседните страни, сред които и Полша? И двамата Папи в младостта си – въпреки различните ситуации и контексти – е трябвало да видят варварствто на Втората световна война и безумното насилие на хора срещу хора, на народи срещу други народи”. (19 май 2005) 

Карол Войтила и Йозеф Ратцингер – двама Папи, които в своето служение чувстват дълга да посетят концентрацонния лагер Освиенцим, символ на ужаса на Втората световна война. Ето какво казва при посещението си Бенедикт ХVІ на 28 май 2006:

„Йоан Павел ІІ бе тук, като син на полският народ. Днес аз съм тук, като син на германският народ и именно затова трябва и мога да кажа като него: Трябваше да дойда. Това беше и остава дълг към истината и към правото на всички пострадали; един дълг към Бог, като приемник на Йоан Павел ІІ и като син на германския народ – на онзи народ, над който група престъпници достигна властта, посредством лъжливи обещания в името на перспективата за величие, за възвръщане честта на нацията и нейното значение, с предвиждания за благосъстояниеи дори със силата на терора и сплашването, така че нашия народ да бъде използван като инструмент на тяхната жажда за разрушение и господство. Да, не можех да не дойда тук”. 

dg/ rv