„Един дар от Господа посредством неговата света Майка” е коментарът на монс.Франческантонио
Ноле за неочакваното изцеление на една жена от областта Лукания в Италия, засегната
от множествена склероза, неподвижна от 2005 г. Епископът на Турси-Лагонегро е водел
поклонничеството в Лурд, след което Антониета Рако, лекувана в Торино, започва да
се движи и да ходи по необясним начин. Говорейки за случая, монс.Ноле обяснява:
********** След
медицинския преглед на жената в Торино и след изявленията на професор Кио, който каза,
че от гледна точка на медицинската литература никога не е имало случай на регресия
на болестта, можем да кажем, че това е един необикновен случай. Какъв
е пътят, за да се установи че наистина става въпрос за чудо? Професор Кио
ще ни изпрати медицинския картон на пациентката, ние ще го изпратим в Лурд; след това
медицинското бюро ще анализира случая не само от медицинска, но и от теологична гледна
точка и вероятно ще трябва да разпитат жената или друг свидетел. Какво
е вашето лично впечатление за това, което се е случило? Първо, на голям
респект към тази жена, която отива в Лурд и не иска нищо друго освен да умре в мир.
Казваше: „Не искам да свърша като Уелби, искам Господ, който е господар на живота,
да вземе в ръце моя живот”. Не поиска друго освен мир и спокойствие за себе си и за
своето семейство. Поиска и благодатта за едно четиригодишно момиче болно от множествена
склероза. Впечатлен съм преди всичко от факта, че в Лурд жената която бе получила
този голям дар, не го изяви пред никого: три дена държи всичко за себе си и когато
се завръща в къщи чува един вътрешен глас, който й казва: разкажи, сподели! Тогава
тя пита какво трябва да каже? Аз не заслужавам това, не съм достойна… После й казах
успокоявайки я, че Господ е направил този дар не само за нея, но и за цялата общност
и за всички, които биха чули за него, сега наистина ние живеем неговите положителни
последствия. Става въпрос за факт, който впечатлява хората,
който разбужда съмнения, надежди, увереност… Ентусиазира имащите вяра и
разтърси съвестта на равнодушните, на апатичните. Мнозина обещават да отидат в Лурд,
да се поставят в услуга на болните. После се изправят пред болестта, за да кажат:
ето, тази жена получи чудото, но не бе поискала нищо. Открива се безвъзмездието на
молитвата и молитвата за другите. Освен физическите изцеления,
които се случват, какъв е смисълът да се отиде в Лурд? Едно голямо братолюбие,
което се открива именно в служенето на другите, тази всеотдайност да се дариш на другите
и да получиш дарявайки се, без да се очаква нито материално, нито духовно или морално
възмездие: отплатата е именно служенето на другите".