Любов в истината

“Caritas in veritate” („Любов в истината”) е заглавието на третата енциклика в понтификата на Папа Ратцингер. В предговора Папата сам обяснява избора на заглавието: онази „любов в истината с която Исус Христос става свидетел чрез земния си живот и най-вече със своята смърт и възкресение” и която е „основната двигателна сила за истинското развитие на човека и на цялото човечество”. Любовта в истината, пише Папата, „дава същността на личното отношение към Бог и към ближния и е основен принцип не само в микроотношенията, а и социалните, икономическите и политическите отношения”.
Енцикликата е наричана „социална”, тъй като засяга глобализацията и важни социални въпроси. съдържа конкретен анализ за социално-икономическите, културни и политически механизми в епохата на глобализацията и е опит да вдъхнови дълбоки промени на международно ниво, като насочва вниманието към спешната нужда от нов световен политически авторитет и дълбока реформа на ООН. Също и за ролята на медиите в епохата на глобализацията възможностите на новите тенхнологии.

Безспорна е важността на третата папска енциклика и новостите в учениението на Бенедикт ХVІ в сравнение с предишните му енкицклики, но нейното разбиране ще бъде непълно, ако се обръща внимание само на „практическите” аспекти и по-малко на вярата, която преминава през цялата енциклика и я осветлява.
 
Любовта, основна линия на Социалната доктрина на Католическата църква
„Любовта в истината, на която Исус Христос стана свидетел със своят земен живот и преди всичко със смъртта и възкресението си е двигателната сила за истинското развитие на всеки един човек и на цялото човечество”. Така Бенедикт ХVІ още в първите думи на своята социална Енциклика обяснява избора на нейното заглавие, подчертавайки че именно любовта – caritas – е онази изключителна сила, която насърчава хората да работят смело и благородно в сферата на справедливостта и мирът. Тя е сила, която намира своето начало в Бог, който е вечната Любов и абсолютната Истина. Любовта и истината, отбелязва Папата, са „званието което Бог положи в човешкото сърце и разум”. Но Исус Христос е този който ни откри пълнотата на тази любов и Божественият план за нашето спасение: „В Исус Христос, любовта в истината приема Образът на Неговата личност, превръщайки се за нас в призвание да обичаме нашите братя в истината на Неговият спасителен план. Самият Той, в действителност, е Истината” (Йоан 14,6).
Всяка отговорност и задължение начертани от тази доктрина са пропити от любовта, върху която според учението на Исус Христос „се крепи целият закон и пророците” (Мат. 22, 36-40). Тя дарява истинският смисъл на отношението ни с Бог и с ближните и е в основата не само на микро-отношенията, но също и на макро-отношенията във всекидневният живот на хората: „За Църквата – поучена от Евангелието – любовта е всичко, защото Бог е любов. От Божията любов произлиза всичко, чрез нея всичко придобива форма, към нея всичко се стреми. Любовта е най-големият дар, който Бог остави на човеците; тя е Неговото обещание и нашата надежда”. 
 
Любовта и истината са взаимосвързани
Въпреки това, отбелязва Папата, днес все по-често този любов бива лишена от смисъл, което води до опасността тя да бъде криворазбрана и отстранена от моралната сфера, възпрепятствайки по този начин нейното правилно оценяване: „В социалната, законодателната, културната, политическата и икономическата сфера, т.е. най-изложените на тази опасност среди, с лекота бива посочена несъстоятелността те да се тълкуват и ръководят от моралната отговорност. От тук се поражда нуждата любовта да бъде съчетана с истината, не само в посоката посочена от Свети Павел като „истина в любовта” (Еф. 4,15), но също и в обратната и допълнителната посока - на „любов в истината”. 
Истината, посочва Папата, трябва да се търси, намира и изразява в „цялостният план на любовта. От своя страна любовта трябва да бъде разбрана, оценена и практикувана на светлината на истината. Поради тази тясна връзка с истината, любовта може да бъде разпозната като достоверен израз на хуманност и като елемент от изключителна важност за човешките отношения, дори и на обществено ниво: „Само в истината любовта сияе и може да бъде изживяна истински. Истината е светлината, която дава смисъл на любовта. Тази междувременно е светлината на разума и вярата”. 
 
Истината е комуникация и общение
Ако в любовта липсва истината, тя се превръща в санитментализъм и това е най-голямата опасност за любовта в една култура лишена от истина. В истината, подчертава Папата, любовта отразява своето лично и обществено измерение на вярата в библейският Бог, който е същевременно „Agape” (Любов) и „Logos” (Слово). Именно защото е изпълнена с истината, отбелязва Бенедикт ХVІ, любовта може да бъде разбрана от човека в нейното богатство от ценности, да бъде споделена и предадена. Поради това истината е „logos” от който се създава “dia-logos”, т.е. комуникация и общение: „Истината отваря и свързва човешкият разум в „logos” на любовта: това е християнското възвестяване и свидетелството на любовта. Християнство изпълнено с любов, но лишено от истината може лесно да бъде объркано с добри чувства, полезни, но второстепенни за социалното съжителство”. 
 
Милосърдието е получена и дарена любов
Милосърдието е получена и дарена любов. То е „благодата”, чийто извор е бликащата любов на Отца към Синът във Светият Дух. Милосърдието е любовта, което Сина излива върху нас; любовта, поради която ние съществуваме и чрез която сме пресътворени. Поради това, като получатели на Божията любов, хората са призовани да бъдат средства на тази благодат, за да разпространяват Божият любов по света. Именно на динамиката на получена и дарена любов, отговаря социалната доктрина на Църквата, която е “caritas in veritate in rei sociali”: възвестяване на истината за Христовата любов в обществото. Но веднага уточнява, че тази доктрина е в служба на любовта, но в истината: „Човешкото развитие, социалното благосъстояние и подходящото разрешение на сложните социално-икономически проблеми, обезпокояващи човечеството, имат нужда от тази истина. Без истина, без доверие и истинска любов, не съществува социалното съзнание и отговорност, а социалната дейност става подвластна на личните интереси и логиката на властта, с разрушителни ефекти за обществото. Това важи още повече за глобализиращото се общество, както и в трудни моменти, като настоящия”.
 
Светла Чалъкова