Ченстоховската Света Богородица - врата към Небесното Царство

На 26 август Католическата църква чества литургичният празник на Дева Мария от Ченстохова, покровителка на Полша, защото от векове полският народ възлага на нея надеждите си за спасение от беди и за победа.

Историята на чудотворната икона на Дева Мария от Ченстохова, известна още като „Черната Мадона”, е забулена с мистика. Според едно древно предание иконата е, нарисувана в Ерусалим от апостол Лука, с което е искал да предаде на поколенията неизразимата красота на Мария. Според същото това предание по-късно иконата е била отнесена в Константинопол и положена в храма на император Константин, а по-късно е подарена на руският принц Лъв, служещ в римската армия, който я отнася в Русия, където е почитана като чудотворна. Въпреки многобройните съществуващи легенди, днес се смята, че иконата принадлежи на византийската школа и датира между VІ и ІХ век. След няколко вековни странствания попада в Полша. Разбира се, и тук историята и легендите се преплитат.


Интересно е да се отбележи, че Ченстохова е бил първият град по течението на река Варта, единственият път на водещ на север. Според преданията именно оттук през IХ в. са минали, при мисионерските си пътувания до Великоморавия, светите славянски братя Кирил и Методий. Според някои учени иконата е донесена в Ченстохова именно от тях - за да имат над тяхната мисия благослов на Божията Майка и за да може тя да простре закрилата си над славянските народи, на които солунските братя носят светлината на Евангелието.

Но според това, което ни е предала историята, преди да се установи в Ченстохова, иконата на Божията Майка се е намирала в Киев, донесена тук византийската принцеса Анна, сестра на император Василий II, която се омъжва за киевския княз Владимир - покръстителя на Русия. През ХII в. по време на едно от многобройните татарски нападения над руските земи, Белз е обсаден. Вярвайки в закрилата на Дева Мария, обсадените изнесли чудотворното й изображение на крепостните стени, за да закриля града. Една татарска стрела обаче пронизала лика на Божията майка. От “раната” на иконата потекла кръв и това смаяло защитниците. Но станали още по-смаяни, когато над града се спуснала гъста мъгла - тя обгърнала татарите и предизвикала истински хаос сред тях. Объркани в мъглата, те започнали да се избиват един друг и мнозина загинали, а тези които оцелели, избягали, панически. Така Божията майка спасила Белз.

През 1382 г, княз Владислав Ополски решава да премести чудотворната икона от Белз в Лвов. По пътя за своят замък, той се спира в малкото селце Ченстохова и оставя иконата на съхранение за през нощта в селската църква “Успение Богородично”. Kогато на сутринта носачите на иконата дошли да я вземат, те не могли да я помръднат от мястото й. Така Божията Майка дала знак, че иска да остане в това бедно селце. Един месец по-късно Владислав дарява енорийската църква на Ченстохова и на монасите, които обитавали намиращата се в близост Ясна гора. Не след дълго скромната селска църква била съборена и на нейно място князът издигнал голям каменен храм, в който и досега се намира образът на Св. Богородица Ченстоховска.

През 1717 г. чудотворната икона на Божията Майка в Ясна гора е увенчана с папска тиара и култът към нея се разпространява бързо сред вярващите от петте континета и не след дълго Ченстохова става постоянна цел на многобройни поклонничества. Тази безгранична набожност, която докосна сърцата на всички бе особено скъпа за папа Йоан Павел II, който
повери своят понтификат на Майката Божия.