Свети Бернар от Клерво. Бенедикт ХVІ: в синтеза между търсенето на Бог и културата на труда при западното монашество, се ражда днешна Европа

На 20 август Католическата църква чества литургичният празник на Свети Бернар от Клерво, абат и църковен учител, основател на монашеският орден на Цистерианците. Светец, за който Бенедикт ХVІ говори често, подчертавайки неговото особено равновесие между дейността и молитвата, трудът и търсенето на Бог: синтез от който се поражда европейската култура.

Свети Бернар, живял между ХІ и ХІІ век, е между главните действащи лица на „изключителното развитие на западното монашество”, което спаси древната култура, давайки началото на една нова култура. Без културата на труда при средновековните монаси, „развитието на Европа не би било възможно”, подчертава Папата. Бернар се ражда в Дижон, Франция през 1091 г. На 25 г е вече абат на манастира в Клерво. Критикува монасите, които живеят в благоденствие, докато бедните умират от глад. Но признава също със смирение своите ограничения, опитвайки се да владее своят буен темперамент. „За него – припомня Бенедикт ХVІ на Ангел Господен на 20 август 2006 г – най-голямата сила в духовният живот е любовта”.


„Бог, който е любов, създаде човека от любов и от любов го изкупи; спасението на всички човешки същества, наранени от първородният грях и обременени от личните грехове, се състои в непоколебимото присъединяване към Божията любов, открита ни изцяло в разпнатият и възкръснал Христос. В Своята любов Бог пречиства нашата воля и разум, въздигайки ги до най-висшето ниво на общение с Него, а именно до светостта и мистичното единение”. 

Свети Бернард желае да „живее потопен в блестящата долина на съзерцанието”, но е принуден да посвети живота си на една непрестанна дейност: основава 68 манастира, които освен че се превръщат в религиозни центрове, са също и училища по култура и земеделие. Пътува из цяла Европа, в служба на Папата, за да възвърне мирът между народите. Но всичко изхожда от тишината на молитвата, защото за свети Бернар, това което е съществено е търсенето на Бог:

„Трябва да се пазим, отбелязва светеца, от опасностите на прекомерните ежедневни задължения, независимо от условията и полето на дейност, защото твърде много задължения водят често до „коравосърдечност”. Те не са нищо друго освен страдание за душата, загуба на разума, разхищение на благодатта. Колко е полезен и за нас този призив за първенството на молитвата!”. (Ангел Господен 20 август 2006)

Думите, в това отношение, които свети Бернар отправя към Папа Евгений ІІІ, негов бивш ученик в Клерво, са провокиращи:

„Ето – пише светеца – къде могат да те отведат тези проклети задължения, ако продължаваш да се губиш в тях…не оставяйки нищо от себе си на самият теб. Колко е полезен и за нас този призив за първенството на молитвата и съзерцанието! Нека свети Бердар, който успя да съчетае желанието на монаха за уединение с необходимостта от важни и сложни мисии в служба на Църквата, да ни помогне да го осъществим и в нашия живот!”. (Ангел Господен 20 август 2006)

Свети Бернар, отбелязва Бенедикт ХVІ, търси Бог воден от Дева Мария, която оприличава с пътеводителната звезда на мореплавателите:


„В несигурността на събитията в този свят, твоето пътешествие по земята ти изглежда повече като клатушкане между огромните морски вълни и бури; ако не искаш да бъдеш погълнат от вълните, не отвръщай поглед от блясъка на тази звезда… Гледай звездата и призовавай Мария.. Ако следваш Нея, няма да объркаш пътя. Ако Тя те закриля, няма от какво да се страхуваш, ако Тя те води няма да се умориш, ако Тя ти е благосклонна ще стигнеш до целта”. (Ангел Господен 20 август 2006)


svt/ rv