2009-08-16 16:51:04

Емигрантска поезия. Рада Колева-Генова: Сестра на ветровете


Глобализацията и евроинтеграцията видяни „отдолу” и филтрирани от чувствителността и душевността на българката далеч от родината и близките. Болка и любов, самота и надежда, реалност и диалог с отвъдното. Това е обхвата на лиричната и социална поезия на Рада Колева –Генова, която четвърта година живее в Италия и чиято трета поетична книга на италиански език предстои да излезе тази есен. В България има седем издадени поетични книги, като започва да пише поезия преди 15 години с подкрепата на Иван Методиев. На италиански език има две издадени стихосбирки:„Отвъд небесата” (“Oltre i cieli”) и „Песента на тръстиката” (“Il canto del giunco”), които ще бъдат дарени на 500 италиански библиотеки с помоща на италианското министерство на културата. В момента подготвя и двуезичната стихосбирка „Сестра на ветровете” (“La sorella dei venti”), а от една година работи върху първия си роман „Емигранти”. Майка е на четири деца, като най-голямата си дъщеря изгубва преди година след тежко боледуване.


Рада Колева е завършила педагогика в Благоевград и публична администрация в Габрово с активна дейност за общественото и културно развитие на Врачанска област. Член е на Клуба на писателите и на Културното дружество във Враца. Била е също директор на средно училище, стопански директор в металопроизводително препдриятие и началник отдел в Община Враца. В момента Рада живее и работи във Верона. Членува в неправителствената Организация на обединените българи и участва в работата на Международната академия за иновации и култура. RealAudioMP3

*********
„Идването ми в Италия бе плод на едно спонтанно решение, след един достатъчно дълъг период на безработица и отговорността към семейството и децата ми. Колкото и спонтанно, то е било дълбоко в себе си обосновано, тъй като всеки българин, известно е че ние имаме широко отворени очи за света, аз съм се интересувала безкрайно много и съм се чувствала близка до италианската култура, до нейното богатство и приноса и в европейското развитие, обогатявала ме е. Имах усещането, че бих се чувствала добре в тази страна.
 
Обаче живота в Италия е различен от българския, друг начин а мислене, друга култура. Какво те вдъхновява сега когато пишеш поезия?
За мен най-любопитното е това, че една българска душевност се появява облечена в лексиката на един друг език. И трябва да кажа, че всички мои приятели в Италия са просто възхитени от тази богата метафоричност, чувствителност и откриват присъствието на една друга душевност – нашата, славянската, която наистина е по-различна от тази на италианеца. Мисля, че точно това е хубавото на поезията, че тя хвърля мостове и помага да се опознаем едни други.
 
Кои са опорните точки да една жена далеч от родната земя и оставила зад себе си скъпи спомени от своя живот?
С откровеността на поет трябва да кажа, че никак не е лесно за една жена, ако не се опира на здравите си български корени и на онази здрава духовност в която сме възпитани: аз съм родопчанка по рождение, нищо че съм живяла и работила дълги години във Враца. Трябва да съхранява собствената си идентичност , защото в емиграция един от най-големите бичове е загубата на идентичност. Загубата на оня малък откъслек от твоя живот, който те е градил като личност, като присъствие, като професионалист. За съжаление, не всички в емиграция, незавсимо дали мъже и жени, намират сили да запазят собствената идентичност, такава каквато е била. Податливи са. Хубаво е когато се учим, когато вземаме от другите. Аз успях много да науча в Италия и успях да създам много приятели, за което съм им много благодарна и благодарение на които успях да издам двете мои поетични книги в Италия.

Освен любовта, в твоята поезия присъстват като теми Бог, небето, душата ...
Аз не съм възпитана в класическия смисъл на вярване, но имам личен начин на общуване с Бог. За мен Той е всичко. Казват, че до него често пъти ни доближава страданието. Моят живот никак не е бил лесен. Изпълнен е с високи и ниски моменти, спадове, победи и поражения. Бях изправена пред най-голямото си изпитание в живота –като майка изгубих 34 годишната си дъщеря след тежко боледуване от остра левкимия. Повярвайте, ако не беше голямата ми вяра в Бог, не бих съществувала със здравия си разсъдък. Няма по-голяма болка за една майка и на никоя майка по света не я пожелавам. Благодарение на поезията и моето упование в Бог, успях не само да го преодолея, но да намеря моето вътрешно равновесие, да продължавам да творя и да бъда полезна за семейството и децата си.
 
А каква е темата в новата стихосбирка, която ще излезе на български и на италиански?
„Сестра на ветровете” (La sorella dei venti”) ще бъде една поетична книга от 62 стиха в които българката и нейната душевност са пресъзданени в битността на обичаща и работеща жена между любовното и социалното. Все пак, тази стихосбирка е точно жената в емиграция. Онази духовност и проверки, които времето и обстоятелствата изправят пред тебе, за да можеш да ги преодолеееш. Познавайки един български автор и една българска душевност, чрез моите книги италианския читател може би ще опознае още повече българската душевност и България. А ние, не само чрез новото ни присъствие в европейското семейство, като много талантлив народ и като много красива и богата земя, трябва да намерим място да бъдем опознати, да бъдем разбрани и да бъдем приети. Това е моето верую. Пишейки на италиански да бъда един от малките духовни посланици за сближаването на тези две култури и двата народа.
 
Какво е твоето пожелание към българските жени в емиграция?
Да бъдат живи и здрави и да бъдат такива каквито са били и в България. Да не се отчайват и не губят връзката със семействата и с близките си, а в работата си да показват, че има от какво да се гордеем. Лично аз, не съм се чувствала сама. Пожелавам на българката, където и да се намира по света, да хвърля мостове, да създава приятели и да представя България с цялото и богатство и душевност”.


Стиховете на Рада Колева- Генова:
 
ОТИДЕ СИ – внезапно,
като вятър
целунал с дъх последен
всяко цвете...
Отиде си.
Тъгуват дъждовете.
Тъгува всяка капчица-
сълза...
В очите ми
се стича тишина
и в отсъствието ти –
безветрие студено,
в този стих те търся съкровено...
 
ЗВЪН на счупена чаша
разби тишината.
Порязани...душите изтекоха
в капките вино.
Боли.
Изплаках.
Отми се болката.
Оздравяха ли раните?
Отговорът мълчи в дланите...
 
НАПРАЗНО пясъка,
морето,
утринта,
мечтаят
стъпките ми боси
да целуват...
Напразно
тихата,
галоьвна мокрота
още ме сънува....и
в сините ми сънища
сама,
магиеноделфинова
бленува ме...
И ти напразно
скиташ там-
да уловиш
моята далечност...
Неуловима съм сега –
миг ветрен
в слънчевата вечност...
 
Интервюто реализира Димитър Ганчев  

 







All the contents on this site are copyrighted ©.