Емигрантска поезия. Рада Колева-Генова: Сестра на ветровете
Глобализацията и евроинтеграцията видяни „отдолу” и филтрирани от чувствителността
и душевността на българката далеч от родината и близките. Болка и любов, самота и
надежда, реалност и диалог с отвъдното. Това е обхвата на лиричната и социална поезия
на Рада Колева –Генова, която четвърта година живее в Италия и чиято трета поетична
книга на италиански език предстои да излезе тази есен. В България има седем издадени
поетични книги, като започва да пише поезия преди 15 години с подкрепата на Иван Методиев.
На италиански език има две издадени стихосбирки:„Отвъд небесата” (“Oltre i cieli”)
и „Песента на тръстиката” (“Il canto del giunco”), които ще бъдат дарени на 500 италиански
библиотеки с помоща на италианското министерство на културата. В момента подготвя
и двуезичната стихосбирка „Сестра на ветровете” (“La sorella dei venti”), а от една
година работи върху първия си роман „Емигранти”. Майка е на четири деца, като най-голямата
си дъщеря изгубва преди година след тежко боледуване.
Рада Колева е завършила
педагогика в Благоевград и публична администрация в Габрово с активна дейност за
общественото и културно развитие на Врачанска област. Член е на Клуба на писателите
и на Културното дружество във Враца. Била е също директор на средно училище, стопански
директор в металопроизводително препдриятие и началник отдел в Община Враца. В момента
Рада живее и работи във Верона. Членува в неправителствената Организация на обединените
българи и участва в работата на Международната академия за иновации и култура.
********* „Идването
ми в Италия бе плод на едно спонтанно решение, след един достатъчно дълъг период на
безработица и отговорността към семейството и децата ми. Колкото и спонтанно, то е
било дълбоко в себе си обосновано, тъй като всеки българин, известно е че ние имаме
широко отворени очи за света, аз съм се интересувала безкрайно много и съм се чувствала
близка до италианската култура, до нейното богатство и приноса и в европейското развитие,
обогатявала ме е. Имах усещането, че бих се чувствала добре в тази страна. Обаче
живота в Италия е различен от българския, друг начин а мислене, друга култура. Какво
те вдъхновява сега когато пишеш поезия? За мен най-любопитното
е това, че една българска душевност се появява облечена в лексиката на един друг език.
И трябва да кажа, че всички мои приятели в Италия са просто възхитени от тази богата
метафоричност, чувствителност и откриват присъствието на една друга душевност – нашата,
славянската, която наистина е по-различна от тази на италианеца. Мисля, че точно това
е хубавото на поезията, че тя хвърля мостове и помага да се опознаем едни други. Кои
са опорните точки да една жена далеч от родната земя и оставила зад себе си скъпи
спомени от своя живот? С откровеността на поет трябва да кажа, че никак
не е лесно за една жена, ако не се опира на здравите си български корени и на онази
здрава духовност в която сме възпитани: аз съм родопчанка по рождение, нищо че съм
живяла и работила дълги години във Враца. Трябва да съхранява собствената си идентичност
, защото в емиграция един от най-големите бичове е загубата на идентичност. Загубата
на оня малък откъслек от твоя живот, който те е градил като личност, като присъствие,
като професионалист. За съжаление, не всички в емиграция, незавсимо дали мъже и жени,
намират сили да запазят собствената идентичност, такава каквато е била. Податливи
са. Хубаво е когато се учим, когато вземаме от другите. Аз успях много да науча в
Италия и успях да създам много приятели, за което съм им много благодарна и благодарение
на които успях да издам двете мои поетични книги в Италия.
Освен любовта,
в твоята поезия присъстват като теми Бог, небето, душата ... Аз не съм
възпитана в класическия смисъл на вярване, но имам личен начин на общуване с Бог.
За мен Той е всичко. Казват, че до него често пъти ни доближава страданието. Моят
живот никак не е бил лесен. Изпълнен е с високи и ниски моменти, спадове, победи и
поражения. Бях изправена пред най-голямото си изпитание в живота –като майка изгубих
34 годишната си дъщеря след тежко боледуване от остра левкимия. Повярвайте, ако не
беше голямата ми вяра в Бог, не бих съществувала със здравия си разсъдък. Няма по-голяма
болка за една майка и на никоя майка по света не я пожелавам. Благодарение на поезията
и моето упование в Бог, успях не само да го преодолея, но да намеря моето вътрешно
равновесие, да продължавам да творя и да бъда полезна за семейството и децата си. А
каква е темата в новата стихосбирка, която ще излезе на български и на италиански? „Сестра
на ветровете” (La sorella dei venti”) ще бъде една поетична книга от 62 стиха в които
българката и нейната душевност са пресъзданени в битността на обичаща и работеща
жена между любовното и социалното. Все пак, тази стихосбирка е точно жената в емиграция.
Онази духовност и проверки, които времето и обстоятелствата изправят пред тебе, за
да можеш да ги преодолеееш. Познавайки един български автор и една българска душевност,
чрез моите книги италианския читател може би ще опознае още повече българската душевност
и България. А ние, не само чрез новото ни присъствие в европейското семейство, като
много талантлив народ и като много красива и богата земя, трябва да намерим място
да бъдем опознати, да бъдем разбрани и да бъдем приети. Това е моето верую. Пишейки
на италиански да бъда един от малките духовни посланици за сближаването на тези две
култури и двата народа. Какво е твоето пожелание към българските
жени в емиграция? Да бъдат живи и здрави и да бъдат такива каквито са били
и в България. Да не се отчайват и не губят връзката със семействата и с близките си,
а в работата си да показват, че има от какво да се гордеем. Лично аз, не съм се чувствала
сама. Пожелавам на българката, където и да се намира по света, да хвърля мостове,
да създава приятели и да представя България с цялото и богатство и душевност”.
Стиховете
на Рада Колева- Генова: ОТИДЕ СИ – внезапно, като вятър целунал
с дъх последен всяко цвете... Отиде си. Тъгуват дъждовете. Тъгува всяка
капчица- сълза... В очите ми се стича тишина и в отсъствието ти – безветрие
студено, в този стих те търся съкровено... ЗВЪН на счупена
чаша разби тишината. Порязани...душите изтекоха в капките вино. Боли. Изплаках. Отми
се болката. Оздравяха ли раните? Отговорът мълчи в дланите... НАПРАЗНО
пясъка, морето, утринта, мечтаят стъпките ми боси да целуват... Напразно тихата, галоьвна
мокрота още ме сънува....и в сините ми сънища сама, магиеноделфинова бленува
ме... И ти напразно скиташ там- да уловиш моята далечност... Неуловима
съм сега – миг ветрен в слънчевата вечност... Интервюто реализира
Димитър Ганчев