Послание на Бенедикт ХVІ по повод хиляда годишнината на унгарският диоцез Печ. Християнските корени в поучителната власт на Папата

„Подходящ повод, за да могат вярващите да покажат една обновена вяра и особена любов към Църквата и Евангелието”. Това пише Бенедикт ХVІ в писмо до кард. Кристоф Шонборн, негов специален пратеник по повод честванията за първото хилядолетие от създаването на унгарският диоцез на Печ, на 23 август по времето на понтификата на Папа Серджо ІV. Събитие, което посочва колко много Евангелието е вкоренено в историята на Европа и което ни дава възможността да си припомним някой от размишленията на Бенедикт ХVІ за християнските корени на Старият Континент.

Европа бъди теб самата! Още от началото на своя Понтификат, Бенедикт ХVІ насърчава европейските народи, да не забравят своите християнски корени. Едно безценно наследство, един запас от ценности, който също и днес представлява солидна основа за изграждането на единна Европа. Без памет няма бъдеще, подчертава Папата, на срещата по повод 50 години от римският трактат, на 24 март 2007 с епископите на Комисията на Епископските Конференции в Европейският Съюз (СОМЕСЕ):


„Не може да се мисли за изграждането на истински европейски „общ дом”, пренебрегвайки личната идентичност на народите в този Континент. Идентичността на Европа е преди всичко историческа, културна и морална преди да бъде географска, икономическа и политическа. Тя е изградена от съвкупността на универсални ценности, оформени благодарение на християнството, придобивайки не само една историческа роля, но преди всичко изграждаща в отношение на Европа. Тези ценности, които са душата на Европа, трябва да бъдат за Европа от третото хилядолетие като „фермент” на цивилизация”. 

За да не се изгуби, Европа трябва да отправи своя поглед към Христос: това е посланието на Бенедикт ХVІ отправено по време на неговата апостолическа визита в Австрия, в светилището на Марияцел, през месец септевмри 2007 г.:


„Как може да бъде забравено, че Европа е носителка на една традиция в мисленето, която обединява вяра, разум и чувства? Бележити философи, независимо от тяхната вяра, признаха централната роля на християнството в опазването на модерното съзнание от нихилистичните и фундаменталистки отклонения”. (Генерална аудиенция 12 септември 2007)


По време на посещението си в бенедектинското абатство на Монтекасино, Светият Отец се спря отново на християнските корени на Европа. Папата припомни, че европейската култура е базирана на търсенето на Бог и подчерта актуалността на бенедектинският девиз: „Ora et labora et lege”, „Молитва, труд и култура”:


„Във вашето абатство се докосва с ръка “quaerere Deum”, т.е. факта че европейската култура е била пред всичко търсене на Бог и благоразположеност да се вслушва в Него. Това важи също и в нашето време”. 

Християнските корени на Европа и стойността на Евангелското послание за живота на Старият Континент не заплашват измерението на един „здравомислещ светски характер”. Това отбелязва Бенедикт ХVІ по време на пасторалната визита във Франция, през септември м.г.:

“Il est en effet fondamental, d’une part, d’insister..”
„Важно е – посочва Папата – от една страна да се настоява за разграничението между политическата сфера и религиозната сфера, с цел да се закриля както религиозната свобода на гражданите така и отговорността на Държавата към тях. От друга страна е необходимо да се изгради едно по-ясно съзнание относно незаменимата роля на религията за формирането на съвестта и приноса който тя може да даде, заедно с другите институции, за оформянето на един базисен морален консенсус в обществото”.


Светски характер, следователно, не означава свеждане на вярата в лично и съкровено изживяване. Това важи за всяка една сфера от живота, включително и училището:


„Здравомислещият светски характер на училището, както и на останалите държавни институции, не предполага едно затваряне към Трансцедентното и една престорена неутралност към онези морални ценности, които са в основата на истинското човешко формиране”. 
 
svt/ rv