Монс. Филони: "Бъдещето е в ръцете на иракчаните и християните в Ирак имат правото
тяхното достойноство да бъде зачитано"
В Ирак трябва да се даде по-голямо пространство на надеждата. „Ако се изгуби надеждата,
без съмнение християнското присъствие ще изчезне за много кратко време”. Това твърди
в интервю пред ватиканския официоз „Осерваторе Романо”, архиепископ Фердинандо Филони,
заместник във Ватиканският държавен секретарият и апостолическият нунций в Ирак от
2001 г. до 2006 г., дадено по повод публикуването на френски език на книгата "Църквата
в земята на Аврам".
Нунцият не е един наблюдател, а е въвлечен от действителността
и държавата в която се намира малко или много му принадлежи. Така арх. Филони си спомня
годините изживени в Ирак и посочва, че през този период се чувствал като иракчанин
сред иракчани. Но дори и в тази осквернена от войната и насилията земя, не липсват
солидарността и уважението. В интервюто архиепископа припомня един особен епизод:
през 2006 г., когато избухва една автобомба пред нунциатурата един мюсюлманин е този,
който заедно с 30 работници отстранява данните от експлозията. Неговият принос – разказва
нунцият – "бе явен знак на обич". Решението на архиепископа да остане в Ирак по време
на войната е свещенически избор: „Ако пастира се укрива в моменти на трудност – посочва
монс. Филони – стадото ще се разпръсне”. Оставайки в Ирак е също и начин да се „окуражи
църквата в Ирак. В интервюто пред ватиканския всекидневник, архиепископа разглежда
също и хилядолетните исторически събития, чрез които фокусира вниманието си на сложността
на съвременната действителност. Иракският народ – подчертава мнос. Филони – "все още
продължава да бъде разтърсван от експлозии и големи трудности: към атентатите често
се прибавя липсата на вода или електричество, трудно се намира работа и преди всичко
липсва сигурността". Но бъдещето – прибавя бившият нунций в Ирак – е в ръцете на иракчаните
и когато образователната система започне да функционира в пълен режим, „Ирак ще може
да направи много и само със собствените си сили”. Монс. Фердинандо Филони посочва
накрая, че поместната християнска общност в Ирак има „правото да живее и да живее
зачитана в нейното достойнство”. Ако християнската общност емигрира, това ще доведе
до неизчислими културни и религиозни щети. Затова – завършва архиепископа – „сме задължени
да помогнем на иракските християни” и „да им предоставим надежда”.