На 10 август Църквата литургично чества празника на Св.Лаврентий. Млад римски дякон,
живял през ІІІ век и отдал живота си за християнството. Всяка година в нощта на 10
август, очите на милиони хора по света се издигат към необятното небе, за да доловят
полета на една падаща звезда. Този ден римляни наричат "огньовете на Св.Лаврентий"
и го свързват с падащите звезди на 10 август, тъй като точно на този ден става преминаването
на астероидите от съзвездието Персей в орбитата на Земята.
В действителност,
още от незапомнени времена, тази нощ е свързана с мъченическата смърт на Свети Лаврентий,
който е погребан в едноименната базилика на Виа Тибуртина в Рим. Според преданието,
падащите звезди са пролетите от него сълзи по време на страданията, а лутащите се
в небето звезди слизат на земята само в деня в който е умрял Лаврентий. А през нощта
на 10 август, всеки който си спомни страданията и болките на светеца, а при падането
на звезда от небето си пожелае нещо, то ще се осъществи през годината.
Свети
Лаврентий е млад дякон, живял в Рим през ІІІ век, а негово задължение е било да раздава
на бедните това, което християнската общност е дарявала за нуждите на братята. Но
древни документи посочват също, че е бил също и архидякон на Папа Сикст ІІ, т.е първият
от седемте дякона в служба на Римската Църква. Но през 258 г. император Валериан забранява
на християните да се събират за молитва, да посещават катакомбите на града, за да
отдават почит на техните мъртви и осъжда на смърт всички дякони и презвитери. Сред
арестуваните духовници е и Папа Сикст ІІ, който срещайки Лаврентий по пътя към затвора,
му предава своите последни заръки: да не липсва никога служението в християнската
общност. Префектът на Рим, убеден че Църквата притежава несметни богатства, задържа
Лаврентий и му заповядва са му ги предаде. Лаврентий, отговаря че се нуждае от време,
и след като раздава на бедните предадените му дарения, се връща при Префекта на града
съпроводен от болните, бедните и емигрантите, казвайки: „Ето, това са богатствата
на Църквата”. Лаврентий е осъден на смърт.
Според едно древно свидетелство
от свети Августин, знаем че Лаврентий е „изгорен на една решетка”. Неговото мъченичество
вдъхновява многобройни произведения на изкуството, поезии и народни поговорки. Според
една друга народната традиция, падащите звезди в нощта на 10 август са наречени също
и огънят на свети Лаврентий, защото напомнят искриците от нажежената решетка върху
която е умрял мъченически.
Свети Лаврентий е третият покровител на Вечният
град, след Светите апостоли Петър и Павел. В негова чест в Рим са издигнати 34 църкви.
Преди да се отправи към мъченическата смърт, Лаврентий издига благодарствена молитва
към Господа, казвайки: „Благодаря ти Господи, че заслужих да премина през вратите
на Твоето Царство”. За вярващите в Исус, небесните сълзи на Свети Лаврентий са знак
за надежда и напомнят, че падналато на земята семе умира, за да даде изобилен плод.
Както каза и Папа Бенедикт ХVІ на молитвата Ангел Господен на 9 август: „От мъчениците
и светците можем да се научим на евангелски героизъм, който да ни насърчава да не
се страхуваме и отдадем живота си за спасението на душите. Любовта побеждава смъртта!”.