Хари Потър: магията вече не е изненадваща игра

От 15 юли киносалоните по цял свят представят дългоочакваният пореден епизод на сагата за малкият добър магьосник Хари Потър със заглавието"Хари Потър и Нечистокръвния принц". Този шести епизод се смята за най-успешният. С този филм на 12 юли бе открит и италианския филмов фестивал „Джифони” за деца и младежи, близо до Салерно. Един знак за положителните послания от този последен епизод на световната сага към децата и младите. На тази тема ватиканският официоз "Осерваторе Романо" предлага коментар озаглавен "Магията вече не е изненадваща игра".

**********
Препятствията пред които героите са изправени в този епизод, не са вече детински приключения. Сега наистина се рискува живота и залогът е много висок: трябва да се попречи на силите на мрака да вземат надмощие. Дори и Бабаните (тези, които нямат магически способности) не са пощадени, а Смъртножадните (злите магьосници) стават още по-безочливи със завръщането на Лорд Волдемор - владетеля на мрака. Под внезапно смрачило се от неестествени и заплашителни облаци лондонското небе, връхлита ужасът. Този път целта е Милениум Бридж, съборен в една разрушителна спирала, израз на мощта на силите на мрака, които искат да поробят за тъмният владетел света на магьосниците: един паралелен свят, в който е забранено вмешателството със света на обикновените хора и, където се отхвърля черната магия, тази, с която се храни Волдемор.

С такъв обезпокоителен и апокалиптичен сценарий започва шестия епизод на преуспяващата сага, написана от Джоан Катлин Роулинг, която разказва приключенията на срамежливото магьосниче, вече юноша. Минали са 9 г. от първия епизод и главният герой трябва да се сблъска с предизвикателства, далеч по-големи от неговите възможности. Но магията вече не е изненадващо развлечение, както беше в началото; подвизите, които трябва да преодолее, въпреки, че са опасни и страховити, не са вече приключения за деца, дори и да са надарени със специални и изключителни способности. В известен смисъл може да се каже, че с порастването на героите - вече юноши на прага на зрелостта - се повишава и стила на филмовото повествование. Именно от това печели и спектакълът. Новият епизод съчетава по един изключителен начин свръхестественият съспенс и романтиката, които достигат до една почти съвършена хармония. Хари, Рон, Хърмаяни и другите млади студенти на Хогуортс, усещат вече поривите на страстите, придавайки по този начин достоверност на събитията. Малките-големи любовни истории, които се преплитат сред очаквания и мъчителни разочарования, както и не малко комични ситуации, поотпускат нарастващото напрежение и подчертават, че не съществуват магически формули, за да се избегнат "опасностите" на юношеството. В този смисъл се изправяме пред един възпитателен процес, който обаче действа само като добавка. В коридорите на училището любовта е във въздуха, но трагедията приближава и може би Хогуортс, който вече не е едно сигурно убежище, няма да е отново същия. Един от студентите се отделя, решен да остави една доста зловеща следа. Това е Драко Малфой, който е примамен от самия Лорд Волдемор да изпълни една тежка задача, но твърде голяма за възрастта му. Драко, който зад суровата маска крие уязвим и крехък характер е подтикнат от желанието за слава и да си отмъсти на неговият съперник от край време, Хари Потър, който обаче подозира, че в замъка се спотайват нови опасности и е убеден че Драко се е присъединил към Смъртножадните.

Мъдрият професор и декан, Албус Дъмбълдор, който предусеща приближаването на крайната битка, се обръща към Хари, окончателно признат като избраният да победи Волдемор. Хари трябва да помогне на професора да открие как да проникне в защитата на мрачния владетел; информация, която само бившия професор по отварите Хорас Слъгхорн познава и пази сред изтритите спомени от миналото.

Сред любовни полемики и състезания по куидич, историята се развива между опитите на Хари да спечели доверието на професора и търсенето на тайната за безсмъртието на Волдемор. Това ще го отведе в Хадес. В края на епизода ще открием, че младият магьосник ще остане сам в своята битка, след един трагичен момент, както добре знаят запалените читатели на сагата. Но за да узнаем дали ще доведе своята мисия до завършек, ще трябва да изчакаме следващите два епизода, на които е разделена последната книга на Роулинг.


В този епизод, повече от предишните, интригата и разказвателните похвати са разнородни. Психологията на героите придобива една по-точна форма. В предишният епизод, Хари изживява труден момент, измъчван от кошмарни сънища и спомена за убитите от Волдемор родители. Сега изглежда, че няма нужда от това, защото му е поставена една важна задача. Има доверие на Албус, който вече не се отнася към него като с ученик, а като с приятел. Съзнава, че също и магическият свят не е лишен от измами, така както света, в който е израснал.

Мрачните образи на Хогуортс, който визуално е представен по един неизвестен до сега начин, правят предстоящата трагедия, още по-страшна. Всичко води към финалната битка между доброто и злото, които са истинските герои на цялата сага и разпалили преди не малко дебати. Сред тях и обвинението срещу движението Ню ейдж, че подбужда младите към бягство от действителността и, че им се втълпява илюзията за съществуванието на свръхестествени способности, чрез които да могат да контролират света. С една дума, един зле въздействащ и лошо възпитаващ филм, дори антихристиянски.

Със сигурност, във версията предложена от Роулинг, липсва намек за свръхестественото и за един предопределен от провидението план в който хората изживяват личните събития и в който историята приема форма. Така както това се случва в приказките, където главния герой е въвлечен в събития, в които магията е почти винаги средство в ръцете на злото. Все пак, фактът, че в Хари Потър положителната страна на магията не е олицетворена от мъдри магьосници и феи, не прави по-малко очевидна разликата между действащите сили. По същия начин, не може да се твърди, че чародейството (в този случай по-добре да се говори за магия) е поставено като един положителен идеал. Точно обратното - съвсем ясно се вижда демаркационната линия между тези, които вършат добро и тези, които вършат зло и отъждествяването на читателя или на зрителя с лекота се насочва към първите. Особено в този епизод, това разделение е още по-явно. Убедени сме че е правилно да се прави добро, дори това да коства усилия и лишения. Освен това, този епизод заклеймява отчаяното търсене на безсмъртието, на което Волдемор е символ. За това, не е нужно да се прибягва до магията. Има една древна мъдрост, която съветва да не се поддаваме на призива на невъзможното безкрайно щастие на земята и на илюзията, че всичко е възможно.


Последният прочит на тази фантастична приказка понякога, преминава отвъд истинските намерения на авторката, която се опитва само да разобличи, желанието на разума да намери отговор на всички възможни въпроси: това със сигурност преминава отвъд тълкуванията, които едно дете или юноша може да даде на тази приказка. По-вероятно е в на края на прожекцията или на прочита на книгата, да ни останат в спомените сцените, които предлагат ценности, като приятелство, лоялност, алтруизъм, себеотдаване, отколкото чара на магията.


В крайна сметка, достатъчно е да си припомним казаното в първия епизод от Рубиъс Хагрид (пазач на ключовете и дивеча в "Хогуортс") на Хари в отговор на въпроса за какво служи магията: "Най-важното задължение е Бабаните да не узнаят, че из страната все още се намират вещици и магьосници". "И защо?". " Защо? Е, хайде Хари, защото тогава всички ще искат да си разрешат проблемите, използвайки магията".
По "Осерваторе Романо" Евдокия Лазарова