Света Едит Щайн: героична свидетелка на Евангелието, девица и покровителка на Европа

„Бог е истината, който търси истината, търси Бог, независимо дали го осъзнава или не”. Това пише философката Едит Щайн, позната още като Света Тереза Бенедикта на Кръста, покровителка на Европа, чийто литургичен празник Католическата църква отбелязва на 9 август. Родена в Германия от еврейски произход, философка, но също и монахиня кармелитанка, Едит Щайн умира заедно с родната и сестра в нацисткият концентрационен лагер Освиенцим през 1942 г.

Едит Щайн посвещава своят живот в търсене на истината. На 14 годишна възраст изоставя еврейската религия и се присъединява към агонстицизма, защото желае да открие истината чрез разума и учението. Постъпва в университета във Фрибург, където става асистентка на известният по онова време философ Едмунд Хусерл, следвайки неговата феноменологична насока. Феноменологията е философско течение, което се стреми да измине обективният път на истината, освобождавайки човек от всички предразсъдъци. Едит изпада в криза, защото този нов метод за търсене на истината не я удовлетворява. Един ден, влизайки в библиотеката на университета, съвсем случайно попада на автобиографията на Света Тереза Авилска, която прочита на един дъх. В края на книгата Едит възкликва: „това е истината”. Годината е 1921, Едит е на 30 години и в същата година се обръща към католицизма. Тя, която като философ търсеше дълго истината, открива че тази истина не е една идея или едно понятие, а по-скоро тя е една личност, Христос. Влиза в Кармлитанският орден и приема името Тереза Бенедикта на Кръста. „Колкото повече, човек живее в единство с Бог – пише в своите мемоари – толкова повече излъчва светлина над всички”. Едит е принудена да напусне Германия, защото страната е завладяна от нацизма и анти-еврейското преследване. Емигрира в Холандия заедно с нейната родна сестра. Но тук през 1942 г. след нахлуването на немските войски, всички католици от еврейски произход биват заточени в немските концлагери. Едит отхвърля предложението за бягство, обръщайки се към своята сестра Роза: „Ела, да отидем заради нашият народ”. Тя се чувства потомка на Израел и желае да сподели докрай неговата съдба. Тази принадлежност за нея е от съществена важност защото „означава, да принадлежиш на Христос, не само с духът, а и с кръвта”. Умира в Освиенцим на 9 август 1942. Колкото повече ни обгръща тъмнината – пише дни преди смъртта си – толкова повече трябва да отваряме нашето сърце за светлината, която ни се дава Свише”. За Тереза Бенедикта на Кръста единствената надежда е „Христовият Кръст”:


„Светът е в пламъци: борбата между Христос и антихриста явно се ожесточи, затова ако решиш да следваш Христос е възможно да ти бъде поискано да жертваш живота си. Вгледай се в Господа, който виси пред теб на кръстното дърво, защото бе послушен до смъртта на Кръста. Посредством силата на Кръста, твоята съпричастна любов може да присъства във всички изпълнени със скръб места. Кръстът е пътят, който отвежда до Небесата. Който го прегърне с вяра, любов и надежда е възнесен на високо, до прегръдката на Светата Троица. Здравей Кръст Христови, единствена наша надежда!”. 


През 1998 г. Папа Йоан Павел ІІ я обявява за светица, а година по-късно за съпокровителка на Европа, заедно Света Бригита Шведска и Света Катерина Сиенска. И трите съпокровителки на Европа са свързани по-особен начин с историята на Старият Континет, а техните свърхестествени и човешки дарове могат да бъдат вдъхновение за всички християни и граждани на нова Европа.