Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: Релативизмът е диктатура умъртвяваща разума
Свещениците да бъдат влюбени в Христос и бъдат посланици на надежда и помирение за
всички: това молитвено призова Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция, която проведе
в апостолическата резиденция в Кастел Гандолфо. Сред многобройните присъстващи бе
и поклонническа група от Китай. Папата посвети катехистичната си беседа на Свети Жан-
Мари Виане, чийто литургичен празник Църквата отбелязва на 4 август. По време на катехизиса
Бенедикт ХVІ подчерта, че рационализма и релативизма не могат да отговарят на въпросите
на човека за истината на съществуванието. В края на генералната ауденция Папата поздрави
участниците в Международната среща „Младежите към Асизи.
******** В катехистичната
беседа Бенедикт ХVІ разгледа живота на светият енорийски свещеник от Арс, на когото
Църквата тържествено отбеляза 150 години от смъртта или по-скоро на неговото „раждане
в Небесата”, каза Папата. Един „огромнен празник” в Рая „при влизането на един толкова
ревностен пастир!” По повод 150-та годишнина Папата обяви и Годината на свещеника
на тема „Христовата вярност, вярност на свещеника”. Бенедикт ХVІ припомни скромният
произход на този светец, който на младини е работил на полето или е пасял стадото,
но винаги "се е съобразявал с Божията воля, дори и в най-малките задължения”. На
седемнадесет годишна възраст е бил все още неграмотен. Неговото желание е било да
стане свещеник, но учението е било основното препятствие, причинило му не малко трудности,
„неуспехи и много сълзи”:
„Достига до свещеническото ръкоположение след
не малко препятствия и неразбирателства, благодарение на мъдри свещеници, които не
се спират пред неговите човешки ограничения, а преминават отвъд, за да видят хоризонта
на светостта в този наистина единствен по рода си младеж”.
„В своето
обикновено, но плодотворно пастирското служение– отбеляза Папата – този непознат енорийски
свещеник от едно далечно селце в южна Франция, успя до такава степен да се уподоби
със своето служение” и да се оприличи с Христос Добрият Пастир, отдавайки живота
за своето стадо:
„Неговото съществувание е жив и особено въздействащ катехизис:
при отслужване на Литургията, в обожанието пред дарохранителницата или прекараните
часове в изповедалнята… В тайнството на покаянието разпознаваше, характерното и естествено
задължение на свещеническият апостолат”.
Папата отговори и на някои
съмнения относно „пасторалните методи на свети Жан-Мари Виане, които могат да изглеждат
малко подходящи за настоящите социални и културни условия” и дали наистина днешния
свещеник може да му подражава в един променен свят: "Въпреки че
времената се променят и много харизми остават присъщи на човека, съществува един начин
на живот и едно въжделение, които всеки един от нас е призван да съхранява. Онова,
което направи светец енорийският свещеник от Арс е огромната му любов към Христос.
Истинската тайна на неговият пасторален успех е любовта към възвестената, отслужваната
и изживяна евхаристийна Тайна, превърнала се в любов към Христовото стадо и към хората,
търсещи Бог”.
Свещеникът от Арс, посочи Папата, успя да отговори на жаждата
на човека за истината в неговото време: един труден период, на „след революционна
Франция”, изживяваща един вид „диктатура на рационализма” и имаща за цел да премахне
присъствието на свещениците и на Църквата в обществото. В този контекст, допълни Папата,
Свети Жан- Мари Виане – в годините на своята младост – живя в „героична нелегалност,
преминавайки километри в ноща, за да участва в Светата Литургия. По-късно, като свещеник,
показва чрез своят живот, че „господстващият тогава рационализъм не може да удовлетвори
истинските нужди на човека, а оттам и невъзможността да бъде живян".
Ако преди
150 години е съществувала „диктатурата на рационализма - посочи Бенедикт ХVІ - днес
в много среди се наблюдава един вид „диктатура на релативизма”. И двете са неподходящи
да отговорят на желанието на човека да използва собствения разум, като отличителен
и съставен елемент на неговата идентичност. Рационализмът бе неподходящ, обясни Папата,
защото не обръщаше внимание на човешките ограничения и претендираше че разумът е мярка
за всичко, превръщайки го в бог. Съвременният релативизъм притъпява разума, защото
твърди че човешката личност, отвъд сферата на научното, не може да достигне до сигурност
в познанието. Но днес, както и тогава – поясни Папата – „търсещият смисъл и съвършенство”
човек се нуждае от изчерпателни отговори на основите въпроси, които продължава да
си задава”. По този начин, независимо от промяната на времената, стилът и пороческата
сила на енорийският свещеник от Арс остават непроменени и той „продължава да бъде
убедителен пример за свещениците и всички нас”:
„Свещениците, като му подражават
трябва да съхраняват и укрепват, ден след ден, своята съкровена връзка с Христос
и насърчават всички към този съюз и съкровено приятелство с Христос. Само ако обичат
Христос могат да докоснат сърцата на хората и ги отворят за милосърдната любов на
Господа”.
Пре обичайните поздрави в края на аудиенцията, Бенедикт ХVІ
припомни днешният църковен празник на посвещаването на римската базилика на Санта
Мария Маджоре и призова да отправим поглед към Майката на Христос:
„Скъпи
младежи, гледайте винаги към Нея, подражавайки и в изпълнението на Божията воля; прибягвайте
с доверие към Нея, за да изпитате в моменти на изпитание силата на нейната закрила;
поверете на Нея, скъпи младоженци, вашето семейство, за да бъде то винаги подкрепяно
от нейното майчино застъпничество”.