Папата скърби за убитите християни в Пакистан и апелира за прекратяване на насилието

Бенедикт ХVІ изрази дълбоката си болка за „трагичното убийство на мъже, жени и невинни деца и за огромните разрушения”, предизвикани от „безразсъдните атаки” срещу християнската общност в пакистанския град Гойра, извършени през последните няколко дни. В телеграма подписана от държавния секретар кардинал Тарчизио Бертоне до архиепскопа на Файзалабад, монс. Джоузеф Кутс, Папата изразява своята духовна близост до всички пострадали от необузданото насилие, причинило смъртта на осем души.


„В името на Бог – се чете в телеграмата – Папата се обръща към всеки поотделно да се откаже от средството на насилието, причиняващо толкова големи страдания и се поеме по пътя на мира”. Наред с това, Папата призовава християнската общност в Пакистан да не се отказва от собствените усилия „за да помогне в изграждането на общество в което „всички негови членове имат дълбоко чувство за вяра в човешките и религиозни ценности”.

В знак на мирен протест срещу насилието, християнската общност затвори за три дена своите училища. Град Гойра е под контрола на пакистанската полиция. Арестувани са около стотина души, участвали в кървавите нападения срещу християните в края на миналата седмица. От своя страна, министър-председателя на Пунджаб, Шабаз Шариф, обяви обезщетение от 500 хиляди рупии (около 4 хиляди евро) за близките на жертвите. При атаките на ислямските екстремисти бяха изгорени най-малко 50 християнски жилища, а хиляди са напуснали домовете си, за да избегнат преследванията, породени от фалшивото обвинение срещу един християнин за поругаване на Корана. Сред жертвите има и едно 7 годишно дете.

Трагичният епизод в Гойра е част от дълга серия от насилия срещу християнското малцинство в Пакистан, а от друга страна тези действия много често намират претекст в закона за богохулството действащ в страната. Това коментира по телефона от Исламабад апостолическият нунций в Пакистан, монс. Адолфо Тито Илана:


„С този закон, blasphemy law”, ние сме буквално преследвани, защото всички знаят, че той е използван именно срещу малцинствата, най-вече християнското. Извършват се преследвания с обвинения за богохулство (бласфемия). Един от висшите ислямски духовни водачи обича да казва:”Това се неверници и трябва да ги премахнем и убием, защото осквернители”. Всички обвинения в бласфемия срещу християните са безпочвени, както и последното при нападението в Гойра. Страдаме, защото това не се случва за първи път. Не става въпрос за религия, а за липса на човечност на една група, която иска да подчини друга група, която е малцинство”.

За апостолическият нунций, Католическата църква в Пакистан е мъченица: „Страдам много от обстановката, но утешение ми дават думите на един от християните, чийто дом бе един от изгорените:”Вярваме, че само Бог може да им отвори очите за правилния път”. Тези думи са много повече от една моя проповед! Те показват, че въпреки трудностите, християнския дух още царува сред страдащите”.

Монс. Илана изтъкна, че след последния инцидент християнското малцинство ще настоява пред пакистанските власти да бъде защитавано: „След инцидентите настъпва спокойствие и ни обезщетяват, но после пак всичко се повтаря. Трябва повече да се грижат за нашата сигурност, защото сме по-слабите. Ние, християните, нямаме оръжие, а домовете ни са опожарявани. Не желаем отмъщение, защото сме християни. В нашите училища се обучават и хора от местната власт и добре познават християнското присъствие и помощ, но въпреки това не виждат нищо, което е много тежко. Християните ще получат финансова помощ, но те желаят да бъдат защитавани. Техните страдания не могат да бъдат описани, особено когато виждат как членове на семейството им изгарят живи”.

Папският представител в Пакистан отправи чрез микрофона на Радио Ватикана следния апел: „Имаме нужда от солидарност, особено в молитвата, защото все още сме убедени, че с нея можем да преодолеем страданието. Знам, че няма никакво зло, което да не бъде преодоляно чрез молитвата. Не забравяйте тази бедна и малка Църква, която все още е тук , за да изповядва нашата вяра с цената на собствения живот. Винаги ще бъдем горди, че сме християни”.