Концерт на Баварския симфоничен оркестър в чест на Папата. Бенедикт ХVІ: Доброто и красотата на Божието Творение ще победят злото и мрака

Доброто и красотата на Божието Творение ще победят разрушителните сили на злото и мрака: това каза Папата в края на концерта, който снощи изнесе в негова чест Баварския симфоничен оркестър. В двора на Апостолическия дворец в Кастел Гандолфо, под диригентската палка на обоиста Албрехт Майер, бяха изпълнени творби от Бах, Моцарт и Бенжамин Бритън. В края на концерта, Папата благодари на изпълнителите и шеговито се извини, че не може да ръкопляска за „хубавия концерт” след инцидента с дясната му китка. Бенедикт ХVІ специално отбеляза качествата на обоя, чиито звуци „пресъздават една музикална вселена” и разкриват изключителния факт, че „една малка част от Творението крие в себе си едно голямо обещание”:

„“Und das bedeutet…”
Това означава – каза Папата – че цялото Творение е изпълнено с обещания и на човека е дадена възможността да разгърне страниците на "книгата на обещанията”, като използва не само „силата на разума, а и силата на сърцето”, за да търси още по-дълбоки обещания”.

Папата посочи и почти евангелското умение на композиторите да „извлекат старото и новото от своите съкровищници”, давайки „нова светлина на дарената преди това сила”. „Един час в рая” – така Бенедикт ХVІ нарече вечерния концерт, позволил да се вкуси от „неопетнената красота и доброта на Творението”.


“Und es ist nicht eine Flucht…”
„Това не е бягство от нищетата на този свят и от ежедневието – каза Папата – защото можем да посрещнем злото и мрака, само ако вярваме в доброто. А в него можем да вярваме, само ако успеем да го изпитаме и живеем като една реалност”.

Накрая Папата се обърна към присъстващите на италиански език:
 
“Cari amici, ho parlato in lingua tedesca perché...”
„Скъпи приятели, говорих на немски език, тъй като по-голямата част от изпълнителите са германци. За съжаление, след събитията от Вавилонската кула, езиците ни разделят и създават бариери. Но тази вечер видяхме и чухме, че съществува една незасегната част, дори след Кулата и високомерието на Вавилон: това е музиката - език, който всички ние можем да разбираме и който докосва сърцата на всички. Това не само е гаранция, че добротата, красотата и Творението не са разрушени, а също че сме призвани и способни да работим за доброто и красивото; както и обещанието, че бъдещия свят ще дойде, че Бог побеждава, че побеждават красотата и добротата”.