Кастел Гандолфо – многовековната резиденция на папите

Както своите предшественици, така и Папа Бенедикт ХVІ предпочита да прекарва по-голямата част от летния период в апостолическата резиденция в Кастел Гандолфо, край Рим. Не случайно, защото тя е оприличавана като една вълшебна кутия със скъпоценни съкровища на природата, изкуството и архитектурата, съхраняваща повече от 400 години историческа и духовна памет. Лятната резиденция на папите се намира в областта Кастели Романи край Рим, на западния бряг на езерото Албано. Заема площ от 55 хектара или с 11 повече от площта на Ватиканската държава, като включва три различни архитектурни комплекса: Апостолическия дворец, Вила Сибо и Вила Барберини. Те са разположени сред прекрасна природна картина от многовековни маслинени дървета и аромата на магнолии, дълги редици от мирта и рози, опасващи пътеките. Заедно с тях могат да се видят останки от римско време, имащи неоценима археологическа стойност. Ето защо чувството на посетителя е изненада и възхищение. Апостолическият дворец е разположен на височина, което позволява да се види широката панорама към морето и града Рим. Папа Урбан VІІІ (1623-1644) избира мястото като лятна папска резиденция, а настоящия Бенедикт ХVІ е 15 папа, който прекарва летния период в нея.


Папската резиденция се намира върху останките на прочутата вила на император Домициан (81-96 г.), който пръв построява на това място своя вила за отдих, която е една от най-пищните за древността, т. нар. Albanum Domitiani. Неговата грандиозна резиденция (14 кв. км.) се е разпростирала от Виа Апиа до езерото Албано. Архитектът на мащабните постройки на Палатинския хълм, Рабирио, издига там театри, палати, колонади. Подходящият климат допаднал на император Домициан, наречен “плешивия Нерон”, защото се установява там постоянно, пригаждайки резиденцията и за зимата.

След него император Адриан (117-138), прекарва малко време на това място в очакване да се завърши вилата му в Тиволи. Марк Аврелий (161-180) избягва там през бунта на 175 г. само за няколко дни, а Септимио Северо (193-211) разполага в най-южната част своите легиони с техните семейства. Следва постепенен упадък, през който монументите остават без своите произведения и орнаменти, разрушават се последователно за да се използват мраморите и тухлите им за новите постройки на първото градче на езерото Албано.

През Средновековието, около 1200 г., около Албано се заселва фамилията Савели, а в Кастел Гандолфо фамилията Гандулфи от Генуа, които издигат малка квадратна крепост на хълма, обградена от висока стена. От тази фамилия идва и името на градчето. По-късно крепостта преминава под влиянието на Савели за около 300 години.

През юли 1596 г. папа Климент VІІІ от фамилията Алдобрандини (1592-1605) и папската камара закупуват на търг имуществото на Савели за 24 хил. скуди. Смята се, също така, че става собственост на папите, заради неизплатен дълг на Савели от 150 хил. скуди. През 1604 г. става официално наследство на Църквата. Папа Павел V от фамилията Боргезе (1605-1621) по молба на жителите на града, реставрира акведукта, снабдявайки ги с вода в изобилие, както и пресушава блатистата вода на езерцето Турно.

Кардинал Мафео Барберини става папа през 1623 г. с името Урбан VІІІ (1623-1644). Познавайки несравнимата панорама, обширните зелени площи и градини по италиански маниер, построява една скромна обител до стените на крепостта. Решава да приспособи предишната строга крепост в полза на папите като лятна резиденция за отдих и почивка.

Работата е поверена на архитект Карло Мадерно. През 1626 г. там за първи път се провежда папското летуване. През следващите 11 г. се завръща редовно два пъти годишно през май и октомври. Племенникът му, Тадео Барберини, в последствие закупува терени около резиденцията, включващи палата, собственост на Шипионе Висконти. Образува така бъдещата вила Барберини, която три века по-късно ще стани част от резиденцията.

През 1655 г. папа Александър VІІ от фамилия Киджи (1655-1667) завършва конструкцията на папския дворец с нова фасада и една ново крило, но най-вече с голямата галерия по дизайн на Бернини.

Климент ХІ (1700-1721) за девет години никога не се отдалечава от Рим, но след едно сериозно заболяване по поръка на лекарите, посещава Кастел Гандолфо, където се завръща редовно през следващите 6 г. През следващите 25 г. вилата не е посещавана от приемниците на папа Албани до идването на папа Бенедикт ХІV (1740-1758). Папа Ламбертини не пропуска да се погрижи да разкраси резиденцията – декорира галерията на Александър VІІ и на новата Ложа на благослова.

Климент ХІV Ганганели (1769-1774) разширява резиденцията, закупувайки вила Сибо, намираща се в близост с грациозната градина от 3 хектара.

През 1798 г. войските на Джоакино Мурат нападат зоната на Кастел Гандолфо, Албано и Велетри. Жителите търсят убежище в папския дворец, но са избити зверски, а всичко бива разграбено.


След 29 годишна пауза, Папа Пий VІІ (1800-1823) открива отново апостолическия дворец, извършва реставрация и го обзавежда, но само до 1870 г., когато настъпва края на Папската държава, а резиденцията остава затворена за цели 60 години. След завземането на Рим обаче, папите не напускат Ватикана. Едва през 1929г., в следствие на Латеранския договор между Светия Престол и Италия, се слага край на сложния въпрос и Кастел Гандолфо отново става лятна резиденция на папите. Със закупуването на вила Барберини папските вили добиват сегашните си размери.

По време на папството на Пий ХІ (1922-1929) се закупуват няколко зеленчукови градини, в което се разполага и малко земеделско стопанство. Извършват се важни ремонти по укрепването и реставрирането на двореца, който се свързва с останалите три вили.


През 1934 г. от Ватикана в резиденцията в Кастел Гандолфо се премества Папската астрономическа обсерватория. Там Папа Пий ХІІ (1939-1958) пише своята първа енциклика, като чрез нея се обръща срещу войната; за съжаление, слова, останали нечути. По време на войната, имайки екстратериториалност, резиденцията се оказва убежище за местните жители Около 12 хил. души намират подслон в нея до освобождаването на Рим на 4 юни. По времето на войната, Църквата никога не е преставала да оказва помощ, предлагайки винаги топла супа и медицинска помощ, а папския апартамент е бил запазен за родилките. В него се раждат около 40 деца. Чак през 1946 г. Папата започва отново да летува в резиденцията.

В Кастел Гандолфо завършва земния си път Папа Пий ХІІ. Неговите последователи Йоан ХІІІ (1958-1963) и Павел VІ (1963-1978) продължават традицията да прекарват летните периоди в резиденцията. Павел VІ извършва множество блага за местното население: създава основното училище, носещо неговото име, както и църквата на квартал Св. Павел и църквата Богородица на Езерото.

Папа Йоан Павел ІІ (1978-2005), първият папа поляк, не закъснява да се представи на жителите на Кастел Гандолфо в края на студения октомври през 1978 г., поздравявайки ги като “съграждани”, а самия Кастел Гандолфо нарича шеговито “Ватикана номер две”. Резиденцията е мястото, което вдъхновява множество от неговите произведения. Сигурно така ще бъде и за Папа Ратцингер.
По "Осерваторе Романо" Евдокия Лазарова