Конго: Католическата църква осъжда насилията срещу жените

Десетки хиляди са жените жертва на насилия в Демократична Република Конго. За този проблем, архиепископът на Киншаса монс. Лорент Монсенгуо Пазиния, насърчи обществото и правителството да се мобилизират. Трагедията на осквернените жени бе в центърът на изказванията не само на монс. Монсенгуо, а и на генералният секретар на Световният съвет на църквите, Самуел Кобия, по време на икуменическата среща провела се в Кнашаса. Относно този проблем, архиепископа на конголийската столица е подчертал, че „насилията срещу женският пол противоречат на автентичната хармония между мъжът и жената, желана от Бог”. „Жената бе дарена на мъжът в негова помощ е като другарка от същото негово естество – прибави архиепископа – сътворена по образ и подобие Божие т.е. надарена с разум и свободна воля”. Монс. Монсуенго е подчертал, че „насилията са антиподи на африканската култура, в която жената е видяна като майка и чиято мисия е високо издигната в обществото, именно защото като майка е извор на живот. За това насилията показват едно варварство чуждо на християнското виждане и на африканската мъдрост”. „От изключителна важност е силите на правителството, гражданското общество, организациите за закрила на човешките права и различните вероизповедания да се мобилизират”, заключи архиепископът. От своя страна, Самуел Кобия насърчи църковните общности да поставят в центъра на тяхното внимание този проблем и всички свързани с него аспекти, подчертавайки че „все още насилието се свързва с личната сфера и се взема на предвид само от физическа гледна точка”. Първата крачка, която трябва да се направи, отбелязва Кобия, „е тази да се признае че насилието наистина съществува”, „това означава да се подходи публично към проблема, в нашите общности, в нашата парламентарна асамблея и в нашите университети”. Според данните предоставени от болницата на Панци в Букаву, Южен Киву, само през 2008 г. 3500 жени са потърсили съдействие за претърпените травми. Още преди известно време Католическата църква отправи апел за насилията срещу конголийските жени. В доклад на Комисията Справедливост и Мир към архидиоцеза на Букаву се говори за едно „немислимо варварство, за което трябва да се говори, защото понякога е по-страшно мълчанието на добрите, отколкото варварските дела на лошите. Насилията срещу жените са смятани като начин да се наложи смъртта на една общност. Те са начин да се нарани самото сърце на общността”. Според доклада, най-засегнатият район от престъпленията е този на Уалунгу, в окръга на Каниола.