Папата в катедралата на Аоста: прошката е истинската сила на Бог. Без Него липсва компасът

Ако Бог липсва, липсва компасът, посоката е загубена. На това се спря вчера следобед Светият Отец папата по време на вечерната молитва в катедралата на Аоста. Божията власт – допълни – не е в икономиката или във военната сила, а в прошката. В Годината посветена на свещеника, обръщайки се към близо 400 души събрани в храма, Бенедикт ХVІ ги насърчи да „носят Бог в съвременната действителност. Животът на всеки свещеник – каза – трябва да говори за Бог”. Папата бе посрещнат особено топло при пристигането му с открита кола от епископа на Аоста монс. Джузепе Анфоси. В края на богуслужението поздрави верните събрани пред катедралата и посети един старчески дом в Интрод.


Тайната на Бог бе в центъра на проповедта на Папата за вечерната молитва в катедралата на Аоста. Бог стои на първо място, обясни Бенедикт ХVІ: ако липсва, липсва компасът, загубена е посоката. Ако връзката с Бог не е жива, всички други връзки не могат да намерят своята вярна форма. Светият Отец посочи това като първостепенна задача за всеки верен и преди всичко за всеки свещеник:
„Трябва отново да разнасяме в нашия свят действителността на Бог, да правим да бъде познат и присъстващ. Да молим Господа да ни помага да бъдем свещеници в този смисъл, нашият живот да говори за Бог”. 
Но как да бъде познат Бог? Мнозина вярват в неговото съществуване – отбеляза Папата – но често пъти Бог изглежда отсъстващ, незаинтересуван за нашето всекидневие, изглежда че се крие и не показва своя лик. Ето значението на евангелизирането, посредством което далечният Бог се приближава, булото което го крие пада и разкрива неговото всемогъщество. Понякога човекът се страхува, че Бог може да застраши неговата свобода – продължи Бенедикт ХVІ – но Бог, който е Доброто, Истината и Любовта е пазителят на нашата свобода:

„Това око, което ни вижда не е едно лошо око, което ни наблюдава, а е присъствието на една Любов, която никога не ни изоставя”. 
Светът бърка силата на Бог, защото се базира на прошката, не на икономиката или на военната сила. Бог, който позна страданието, страда с нас, не ни оставя сами и това – допълни Папата – е върхът на неговата сила: противопоставя на океана от зло, от несправедливост, омраза и насилие безкрайната и пълноводна река на добро, на Кръста, отговаряйки така на вика на страдащите и на потиснатите.


„Да се прости не означава пренебрежение, а промяна: т.е. Бог трябва да влезе в този свят и да противопостави на океана на несправедливост един по-голям океан на добро и на любов”. 

Бог – каза накрая Папата цитирайки Псалмиста – засища глада на всяко живо същество:

„Колко много глад има на земята, глад за хляб в много части на света, глад за справедливост, глад за любов. Да молим Бог: отвори твоята ръка и насити наистина глада на всеки човек”. 

В края на вечерната молитва Папата поздрави гражданите на Аоста, които го очакваха пред катедралата, благодари за гостоприемството, после гледайки своята гипсирана ръка, допълни с усмивка:

„Пожелавам на всички приятна ваканция… без инциденти за вас! Благодаря и най-добри пожелания на всички вас!”