Преди вечерната молитва в катедралата на Аоста Бенедикт ХVІ припомня "изящната богословска и философска доктрина" на Свети Анселм от Аоста

Днес след обед Бенедикт ХVІ ще предстоятелства вечерната молитва в катедралата на Аоста. В нея ще вземат участие около 400 души между които свещеници, богупостветени и миряни от диозеца. Радио Ватикана ще излъчи директно молитвата, която се предвижда да започне в 17.20 часа (18.20 часа българско време). В края на служението Светият Отец ще поздрави от откритата площ пред катедралата всички вярващи присъствали на молитвата извън храма. Преди да се завърне в Les Combes Папата ще посети старческият дом в Индрод.


Важно е да се отбележи, че вечерната молитва в Катедралата на Аоста съвпада с обявената година посветена на Свети Анселм от Аоста (Анселм Кентърбърийски), по повод 900 години от неговата смърт. По този повод Бенедикт ХVІ отправи послания до абата примас на бенедектинците отец Ноктер Волф и до кард. Джакомо Бифи негов специален пратеник на честванията за Свети Анселм. В посланията си Светият Отец припомня „изящната богословска и философска доктрина” на Свети Анселм, която прави от него символ за онова „мислещо средновековие”, което много хора се опитаха идеологически да затъмнят. Анселм, абат и наставник на бенедиктинския манастир в Бек, Нормандия, а по-късно архиепископ на Кентърбъри, е смятан за основоположник на Схоластиката, онзи богат културен период през който в тогавашните „школи” и университети се търсеше истината с помощта на разума и вярата. Известно е неговото „онтологично доказателство”, с което желае да покаже по рационален път съществуването на Бог и противоречията на атеизма. В писмата си до двамата духовници Бенедикт ХVІ описва Анселм като човек израснал между заснежените върхове на Аоста: Бог „му се явява като Този, за когото не е възможно да се мисли нищо по-голямо”; за да го срещнеш е необходимо да се „изкачиш на върха на планината”. За това са необходими както разумът, така и вярата, но въпреки това отбелязва светецът: „ако не вярвате, не ще можете да разберете”. Бенедикт ХVІ подчертава неговото учение за неприкосновената стойност на съвестта и за свободата на Църквата, която защитава от намесите на английския крал. Поради това е изпратен на заточение като архиепископ на Кентърбъри. Анселм не се страхува да изгуби живота си и казва : „предпочитам да бъда в несъгласие с хората отколкото да бъда в съгласие с тях, но в несъгласие с Бог”. Желаел е да остане монах за цял живот. Не се е чувствал подходящ нито способен да ръководи един диоцез. Неговият начин на живот обединява милосърдието и решителността, но въпреки това трябва да преодолява многобройни страдания. В края на писмата си до отец Волф и кард. Бифи, Бенедикт ХVІ припомня думите на свети Анселм казани сред многото страдания и преследвания: „Не тая в сърцето си омраза към никого”.