Мечтата на Бернини в прегръдката на 284 колони

Да извае целия град с ръцете си, като една огромна скулптура е била мечтата на великия италиански творец Джан Лоренцо Бернини. За него скулптурата, архитектурата, урбанистиката и сценографията са средства, които трябва да се използват заедно, за да се достигне до една голяма метаморфоза. В дългата му кариера обаче, само веднъж ще има възможност да реализира своята мечта за тотална архитектура - проекта за колонадата на площад Свети Петър.


След почти три века и половина съществувание, полукръга пред ватиканската базилика, замислен от бароковия гений на Джан Лоренцо Бернини, вече има нужда от цялостно обновяване. На 11 юни т.г., по време на Миланското изложение, бе представен проекта за реставрация на колонадата на площад Св. Петър, а през горещите летни дни колонадата вече е подложена на една изключителна реставрация. Дейността, започнала през март т.г., след четири месеца на пробна строителна площадка и включваща най- напредналите технологии, преповтаря логиката на Бернини - да се напредва модул по модул. Така реставрационната работа няма да се отрази върху функцията и живота на целия площад. Предвижда се да се даде отново стабилност на структурата. Отговорник е директорът на Ватиканския Музей, Антонио Паолучи.

През 1657 г. папа Александър VІІ от известната фамилия Киджи, среща точно във ватиканските палати най- големия архитект по онова време - наполетанеца Джан Лоренцо Бернини. Папата имал ясна цел. Искал е покрито пространство за преминаване, което да свързва базиликата с града. Един подходящ сценарий за големите публични церемонии, като апостолическия благослов Urbi et Orbi и процесията на Corpus Domini. Двамата съгласуват проекта за колонада, която трябвало да обкръжава от ляво и дясно площада, който до тогава бил едно неопределено пространство. Трябвало да се даде едно символично значение на площада и да даде видимост на Универсалната Църква, която прегръща целия свят. Място, където вярващите се събират и се преоткриват като една вселенска общност.


В процеса на работа, самият Бернини разгледал различни възможности – правоъгълният план бил най-примамлив, както и трапецовидният. При идеално кръгъл план се рискувало да се създаде прекалена равномерност, а от там и монотонност. След като пренебрегнали мненията на авторитетни техници, Бернини и Папата се договорили за крайния проект, който представлява овална форма с 280 колони и 140 скулптури. Двата полукръга трябвало да се състоят от три пътеки за обхождане, като свода на централната пътека трябвало да бъде с тунелни дъги. Целият труд бил завършен за 10 г , невероятно, но през 1667 г. двата ръкава на колонадата вече съществували, а статуите били завършени.

Единствените условия, които папата искал да бъдат спазени, били всичко да се извърши за възможно най-кратко време и да се похарчи възможно най-малко, защото възможностите, с които се е разполагало били скромни. В стремежа да изпълни и второто искане на папата, обаче, се наложило да се стигне до спестяване в качеството на материала, така Бернини трябвало да използва второкачествен варовик. Перспективата на целия площад се създава от големия обелиск, поставен от архитекта Фонтана през 1586 г. Крайният ефект, който Бернини търсел, бил този на театралността с много голяма символична стойност и изключително емоционално въздействие.

Днес колонадата се намира в мащабен процес на цялостна реставрация, поверена на фирмата Navarra и ръководена от техническите служби на Ватиканските музеи. Приоритет на реставрацията, имайки предвид, че са минали повече от 300 г. и следите на упадък започват да се наблюдават, са: ревизия на мазилката, проверка на оттичането на дъждовната вода, премахване на стари и неправилни реставрации, премахването на сярното опушване, почистване и укрепване на площите, поставяне на ефикасна защита и т.н.

Реставрацията може би ще продължи 4-5 г., но може и повече. Цената ще бъде изцяло поета от спонсори, като Enel. Става дума, все пак, за площад, който годишно е посещаван от 20-30 мил. души. Крайната цел е колонадата да “живее” възможно най-дълго време и да изглежда безупречна и неповторима в света, както е искал Бернини.
По „Осерваторе Романо” Евдокия Лазарова