Красотата

„Още от самото начало бе завладян от желанието за красота, и не се задоволяваше от която и да е красота, от баналната красота: той търсеше истинската и безкрайна Красота. Така откри Христос. В Него намери истинската красота, пътя на Живота и истинското щастие”. Гласът забавя своя ритъм, една, две паузи и отново започва развълнуван. Той, строгия немски защитник на вярата, Префекта на Конгрегацията за Доктрината на Вярата, пожела да бъде в онзи студен град Милано в края на месец февруари, в неговата катедрала за да поздрави за последен път своя приятел дон Луиджи. Добре информираните „източните” казват, че ако можеше щеше да дойде самия Карол Войтила, за да отдаде почит на дон Луиджи Джусани. Но на 24 февруари 2005 г. на негово място, на катедрата от която поучаваше свети Амврозии, обкръжен от народа на Комунионе и Либерационе стои кард. Йозеф Ратцингер, за да говори как красотата на Христос може наистина да промени живота. „В Христос се срещат красотата на истината и красотата на любовта; но знаем, че любовта заключва в себе си и готовност за страдание и отдаване на собствения живот за онези, които обичаме”. „Христос, който е красотата на всяка красота, както обичаше да казва свети Бонавентура (Sermones domenicales 17), присъства в човешкото сърце и го привлича към званието, което е любов. Благодарение на тази изключителна сила на привличане, разумът е освободен от неговата мудност и е предразположен към Тайната. Така се разкрива възвишената красота на милосърдната Божия любов и същевременно красотата на човека, създаден по образ и подобие Божии, възроден от благодатта и предназначен за вечната слава”. Да си християнин е хубаво, защото означава да следваш „Онзи, който в плът и кръв, видимо и исторически дари на земята красотата на Божествената слава. За Него се отнасят думите от псалм 44: „Ти си най-прекрасният от синовете човечески”.


Творението носи запечатана в себе си красотата, защото „красотата на творението и Божията любов са неразделими”. Пред бедността на бразилските фавели и пред непрестанните насилия на които всекидневно сме свидетели, човек трябва да се запита, кой може да покаже тази красота. Кой в днешния свят, често заблуждаван от противоречащите твърдения на идеологиите, може да донесе това послание за Божествена красота? Църквата. „Днес църковните движения и новите общности са озаряващ знак на красотата на Христос и на Църквата, Неговата годеница”.


Красотата не може да се раздели от радостта, че сме членове на християнското семейство. „Бих казал, че тази радост от католичността, с нейните многобройни разцветки, е също радост от красотата. Красотата е израснала в Църквата и свидетелство за това са изящните катедрали, прекрасните икони, незабравимите музикални творби. Всички те свидетелстват присъствието и истината на Бог. Истината се изразява в красотата и трябва да сме благодарни за тази красотата, да се стремим с всички сили тя да пребъдва, развива и расте все повече. Само по този начин Бог ще бъде присъстващ по един конкретен начин между нас”.

Съществува едно особено място, в което тази красота се изразява, в което пожела да обитава: християнския брак. Заедно със свещениците на Албано, Бенедикт ХVІ се запитва: „Как може да се представи днес красотата на християнския брак? Красота, която парадоксално е свързана с онова от което днес най-много се страхуват младите: наразтрогаемостта. „Дълбокия смисъл и красотата се изразяват именно в неразтрогаемостта. Само чрез нея брака може да усъвършенства любовта в цялата си красота”. Припомняйки си V Световна среща на семействата във Валенсия през юли 2006 г. Бенедикт ХVІ отбелязва: „От свидетелства на семействата на тази среща, разбрахме, че в моментите на криза, когато всичко изглежда безсмислено, се отварят нови врати и една нова красота на любовта. Красота белязана само от хармонията, не е истинска красота, не е недостатъчна. Истинската красота се нуждае и от контрасти. Мрака и светлината се допълват. Също и гроздето, за да узрее има нужда не само от слънце, но също и от дъжд, не само от деня, но също и от нощта”. В семейството, припомня Папа Ратцитгер на свещениците, се изявява онази красота, която е спасение.


Тази красота е една от отличителните черти на християнството; черта, която ясно го разграничава от нихилизма на съвременния свят. Това твърди и един от най-големите богослови на нашата епоха, Георг Вигел. Християнството е „красота, която е враг на нихилизма. Възможно ли е Нищото да сътвори катедралата на Шартр, картините на Беато Анджелико или музикалните творби на Моцарт, скулптурите на Бернини, поезията на Данте или сонетите на Шекспир? Ако само можехме да обърнем циниците и нихилистите към красотата, към красивото тогава можем да го направим и с доброто и истината. Красотата е нещо, което и най-модерните скептици могат да опознаят. Както Августин, така и всички ние жадуваме за прегръдката на красотата, която е все същата и винаги нова….”.
Светла Чалъкова