Теми, очаквания и предизвикателства

Свещениците „са важни не само заради това, което вършат, но също и заради това, което са” и верните искат да ги виждат в техния апостолски труд, „щастливи, свети и радостни”. Думите са на кардинал Клаудио Хюм, префект на Конгрегацията за клира, взети са от писмото, което изпрати тези дни до повече от 400 хиляди презвитери, по повод откриването Годината на Свещеника, обявена от Папа Бенедикт ХVІ. Подробностите, темите и очакванията от тази година, която няма да бъде запазена само за свещениците, а се отнася до цялата Църква, обяснява архиепископ Мауро Пиаченца, секретар на Конгрегацията за клира:


**********
"Светият Отец има присърце, както е естествено от друга страна, живота, духовността, освещаването и мисията на свещениците. Самата пленарна асамблея на Конгрегацията за клира, по време на аудиенцията на която бе оповестена Свещеническата година, имаше доста знаменателно заглавие: „Мисионерската идентичност на презвитера в Църквата като присъщо измерение за упражняване на трите правомощия”. Затова в това време е наложително и разбира се необходимо, да се привлече вниманието както сред свещениците, така и сред Божия народ върху красотата, значението и неотменимостта на свещенослуженето в Църквата за спасението на душите. Следователно, ето защо Папата пожела да обяви една година посветена на задълбочаването и на преоткриването на католическото свещенство, разширявайки пространствата за молитва както за, така и със свещениците, което не може да не се отрази добре върху цялата мисия на Църквата, която е свързана с идентичността и дейността на клира. Мисия на Църквата, която именно в свещеническото ръкоположение вижда изразено едно от своите съществени качества, които известяваме винаги във Веруюто по време на неделната литургия: апостоличността. Грижата за светостта на клириците, за специфичността и целостта на тяхното свещенослужене, означава грижа за цялото дело на евангелизацията. Време е да си дадем сметка – всички трябва да си дадем сметка за това. Между другото, ще има добри миряни и добри епископи само ако има добри свещеници. Ето основата и факта, поради които това засяга всички в известна степен.
 
Може ли да считаме тази Свещеническа година като продължение на Годината посветена на Свети Павел?
Разбира се да! Църквата живее само в приемствеността, винаги и във всяка област. Годината на Свети Павел, която ще завърши на 29 юни, ще предаде свидетелството на Годината посветена на свещеника, която ще бъде открита от Светия Отец Папата на тържествената Вечерна молитва на 19 юни, в един пророчески път под знака на приемствеността и на нужното задълбочаване на една от спешните нужди на нашето време: мисията, новата евангелизация. В 150-та годишнина от раждането в небето на Свети Иван Мария Вианей, известният енорийски свещеник от Арс, Църквата се обръща към своите свещеници, за да преоткрие тяхното плодотворно присъствие и за да припомни тяхната съществена и онтологично отличаваща се задача вътре в универсалната мисия, която с основание засяга всички кръстени. Силата на мисията се ражда единствено от едно сърце обновено от срещата с възкръсналия Христос, така както се случи с апостол Павел. Една среща, по време на която Господ Исус бива не само познат с радост или пък разбран само на интелектуално ниво. Той е действително живян като неочаквания и изключително очароващ отговор на Отца на всички очаквания на раненото сърце на Човека, виждащ в необикновеното човешко-божествено присъствие на Изкупителя единственото сходство между своето човешко естество и тайнствената и безкрайна нужда от спасение. Сърцето на Свети Павел, ранено от красотата на Христос, сърцето на светите пастири, трябва да бие постоянно във всяко сърце, което действително е свещеническо.
 
Монс.Пиаченца, каква представа за свещеника предлага Папата на днешния човек с честването на тази година?
Постоянната картина – и не може да не бъде така! Т.е. която Църквата и нейната доктрина винаги предлагат и която намира своя чудесен синтез в евангелската фигура на Добрия Пастир: ето, тази е картината. Разбира се, нашето време със значителните разлики между секуларизирания и релативистичен Запад и другите части на света, където смисълът на сакралното е все още силен, живее някои изкушения, неминуемо засягащи и свещенослуженето, които също и с помощта на тази Година ще бъде необходимо да се започне да бъдат коригирани. Например изкушението на активизма, което увлича не малко свещеници, които не рядко поставят на риск самото свое звание и ефикасност в апостолата ако не останат в здрав витален съюз с Христос, който се храни от тишината, молитвата, четенето на Светото Писание, особено от набожното отслужване на Светата литургия и от Евхаристичното обожаване. Сам Светият Отец припомни на свещениците, че никой не известява или не носи самия себе си, а вътре и посредством своята човечност, всеки свещеник трябва добре да съзнава че носи някой друг, т.е. че носи на света самия Бог. Бог е единственото богатство, което в крайна сметка хората желаят да намерят в един свещеник. Следователно от пълнотата на това, което се съдържа вътре, от това което се натрупва по време на молитвата, после може да се изяви в дейност, която не е повече активизъм, а една наистина конструктивна и увличаща дейност.
 
В този все повече секуларизиран и индивидуализиран свят, свещеникът как може да стане знак на противоречие?
Бих казал бидейки свидетел на Абсолюта във всичко, което преживява. Истинското противоречие днес не е вече търсенето на повърхностна оригиналност, както може би това се бе случвало несъзнателно през изминалите десетилетия, насърчавайки във фактите един краткотраен интерес. Бих казал преустановяване на демагогското поведение и на сляпото подражание на духа в света. Свещениците ще бъдат знаци на противоречие единствено в мярката, в която биха станали свети свещеници. Нека погледнем на Свети Иван Мария Вианей, на дон Боско, на отец Максимилиан Колбе, на отец Пио от Пиетрелчина и т.н. Броят за щастие е голям, всички свещеници, различни като човешки личности, в тяхната лична история… и въпреки това, всички необикновено обединени от любовта и от свидетелството на Христос Господ и поради това станали знаци на противоречие по един наистина пророчески начин. Следователно, не е възможно да бъдат такива ако се мълчи за Христос, ако свещенството не се издига, ако се мисли че спасението е само вътрешен въпрос. Ето защо трябва да сочат небето както с думите, така и с живота.
 
Как трябва бъде живяна тази Година на свещеника?
Годината на свещеника няма да бъде година запазена само за свещениците, а цялата Църква във всички нейни членове трябва да се чувства призвана да преоткрие в светлината на мисионерското измерение, което й е свойствено, големината на дара, който Господ пожела да й остави със свещенослуженето. Всички миряни също трябва да си дадат сметка, че чрез дара на свещенството им е оставена свежестта на Христовото присъствие: не един спомен за Христос, а неговото актуално присъствие. Нека помислим за сакраменталното опрощаване, да помислим за отслужването на Светата литургия, за проповядването и т.н. Ето: в тази посока върви и темата избрана от Светия Отец за тази година: „Верността на Христос, верността на свещеника”, за да посочи абсолютния примат на благодатта, както припомня Първото послание на Свети Йоан: „Ние Го любим, защото Той по-напред ни възлюби (1Йо 4,19). Следователно става въпрос за едно не зрелищно събитие, а което би било желателно да бъде живяно преди всичко като вътрешно обновление в радостното и лично преоткриване на собствената идентичност, на братолюбието в собственото свещенство и в собствената епархия, на сакраменталната връзка със собствения епископ, на връзката с верните, със собствената общност.
 
Какви плодове би могла да предложи на Църквата Годината на свещеника?
Веднага искам да кажа:”тези които Бог пожелае!”. Разбира се, Годината на свещеника представлява един важен повод, за да се продължава да се гледа с благодарствено удивление на делото на Господа, който „в нощта, когато бе предаден” (1Кор 11,23) пожела да установи свещенството свързвайки го неотделимо с Евхаристията, връх и извор на живот за цялата Църква. Затова това ще бъде Година, по време на която трябва да се преоткрие красотата и значението на свещенството и на отделните ръкоположени, повишавайки вниманието на Божия народ към всичко това, на монасите и монахините, на християнските семейства, на страдащите и особено на младежите, така чувствителни към големите идеали живяни с истински устрем и постоянна вярност. В словото си при обявяване на Годината Светият Отец каза: „Явява се наложително - бяха неговите думи – онова съзнание, което подтиква свещениците да бъдат присъстващи, отличаващи се и познавани както по вярата, по личните добродетели, така и по дрехата в средите на културата и на любовта, стоящи винаги в сърцето на мисията на Църквата”. Следователно, Годината на свещеника би искала да подкрепи и да моли от Духа и тези плодове на видимо присъствие.
 
Какво налага публикуването на Пътеводител за изповедниците и духовните ръководители?
Извън съмнение е, а се сигнализира и от много места – че от няколко десетки години тайнството на помирението е във време на дълбока криза, поне ако се гледат числата. Все по-малко хора чувстват ясната разлика между добро и зло, между истина и лъжа, между грях и добродетел, и които в последствие желаят да се доближат до помирението. Ако липсва чувството за греха е трудно естествено да се пристъпи към помирението: тогава би било обърквано с посещението при психолога или психиатъра. От друга страна, както по причина на намаляването на броя на свещениците в някои нации, така и поради неразбирането на самата пасторална дейност, не винаги е много лесно да се намери свещеник готов да изслушва с часове наред изповедите на верните. Тогава указанието за изповедниците би трябвало да помогне да се преоткрие красотата на това тайнство преливащо от милосърдната любов на Господа както към свещеника, така и към каещия се и евентуално да изтъкне, че е в тясна връзка със самата идентичност на свещеника, който получава от Христос ясната повеля: „Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат (Йо 20,19.23). Следователно, едно даване – с указанието – на повече ентусиазъм и на повече мотивировка за това тайнство.
 
Монс.Пиаченца, става въпрос за една Година на свещеника, а не на званието. Тази Година доколко би могла да бъде в помощ на званията за свещенство и на семинаристите, по-точно?
Смятам, че пасторалната дейност за званията е една глобална пасторална дейност, защото колкото повече ентусиазъм има в енориите, в групите, толкова по-лесно един младеж чувства повика на Господа и неговата привлекателност. Така, колкото повече обосновани свещеници вижда, толкова повече това го заразява в положителен смисъл. Именно тайнството на помирението и духовното ръководство, личното следване на промисъла, който Бог има за отделните личности – са по-ефикасната среда за възпитаване на съвестите в слушането на Божия глас, който винаги зове своите чеда. Днес броят на семинаристите в света се увеличава. Вярно е, че в миналото имаше спад, но сега сме както в числен,така и в качествен възход, ако погледнем на голямото желание за Христос и за Църквата. Самите Световни младежки дни бележат винаги, в този момент, един възход. От друга страна времето, в което живеем налага онази радикалност, която е винаги увличаща за младежите и за тези, които остават млади душевно. Следователно е важно тази Година, тонът да не се понижава, защото е по-лесно, а да се издига, защото е по-трудно. В този смисъл има по-голяма привлекателност. От друга страна трябва да бъдем верни, а Исус Христос е винаги привлекателен, защото стои на Планината. Както Светият Отец посочи – „съзнанието за радикалните социални промени през последните десетилетия трябва да насърчат най-добрите църковни сили да се грижат за формирането на кандидатите за свещенство. Мисията има своите корени по специален начин в доброто формиране, развивано в единение с непрекъснатата църковна традиция, без цензури, нито изкушения за прекъсване. В този смисъл е важно да се насърчава в свещениците, особено сред младите поколения, коректното разбиране на документите от Втория Ватикански събор, интерпретирани в светлината на доктрината на Църквата. Трябва да формираме верните под светлината на трите фара: Пресветото Тайнство на олтара, Непорочната Дева Мария, Папата и Църквата”. Тези полюси са винаги магнитни. Естествено, трябва да бъдат предложени с цялата им привлекателност. Годината на свещеника е едно голямо събитие, в което като Конгрегация за клира, с радост се заемаме заедно с цялата Църква, уверени в това, което казва Петър на Господа: „По Твоята дума ще хвърля мрежата!” (Срв. Лк 5,1-11)".
Превод Йорданка Петрова