Генерална асамбелея на КЕК: Вартоломей І предлага учредяването на нов организъм за по-тясното сътрудничество на всички християнски Църкви в Европа

Голям кораб в открито море. С този символичен образ вчера в Леон започнаха тържествените чествания за 50 годишният юбилей на Конференцията на Европейските църкви (КЕК). "50 години история – подчерта председателят на КЕК - Жан-Арнолд де Клермон – са повод днес Църквите да „отправят критичен поглед към собствените слабости. Това е време за разкаяние, но също и за надежда, защото с благодатта Божия сме готови отново да тръгнем напред”. Честванията за юбилея се проведоха в контекста на ХІІІ генерална асамблея на КЕК в която участват 750 делегати от 126 християнски църкви (православни, протестантски и старо-католически). На фона на песни, музика и театрални представления, бяха припомнени 50 години от икуменическият живот на църквите в Европа. Освен подготовката на два заключителни документа последната работна сесия бе посветена на избирането на работна група от 15 души, която до 2011 година ще има задължението да подготви предложение за структурни промени в КЕК.

В асамблеята участва и Вселенския патриарх на Константинопол, Вартоломей І, който в изказването си говори за бъдещето на икуменическото движение. „Само ако диалогират и сътрудничат помежду си, Църквите ще могат да възвестяват убедително и ефикасно Христовото Евангелие по света”. В този контекст Патриарха подчерта, че сътрудничеството между КЕК и Съвета на Европейските епископски конференции (Ссее) е необходимо и конструктивно. За да подобряване икуменическите усилия Вартоломей І предложи "да се постави началото на едно по-добре организирано и структурирано сътрудничество между тези два организма”, независимо че Католическата църква не участва в Конференцията на Европейските църкви, но подържа тясна връзка с нея. Според Вселенския патрирах, влизането на Съвета на европейските епископски конференици (Ссее) в КЕК включва предварителна работа и корекции в съответните устави. "Въпреки това, ние сме убедени, че една Конференция на всички европейски църкви може да отговори по-добре и в един глас на свещеният закон за установяване на църковното общение и да служи на съвременният човек, изправен пред предизвикателствата на множество сложни проблеми”.

 
„Отправям тази покана преди всичко към кард. Барбарен, за да бъде тя предадена на когото трябва”, подчерта Вартоломей І, обръщайки се към архиепископа на Лион, седнал на първите редове в Аудиториума на Лион. Вселенският Патриарх допълни, че само посредством едно тясно сътрудничество между Църквите „ще бъде насърчен диалога между Църквите в Европа и европейките институции. „Бъдещето на нова Европа, което се изгражда без духовните християнски ценности – отбеляза Патриарха – се очертава да бъде тъжно и несигурно”. „Християни, евреи и мюсюлмани от години подържат съвместен диалог за насърчаване на мирът и помирението. Всички отчаяно търсят надеждата. Ето защо, заяви Вартоломей, връщането назад не може да бъде оправдано. Точно обратното, сътрудничеството на нашите Църкви, но също и сътрудничеството с европейските ръководители, експерти в политиката, икономиката и социологията, освен че е необходимо е също и задължително”.
От своя страна архиепископът на Лион, кард. Филип Барбарен заяви, че лично ще пише на Папата, за да го информира за предложението на Патриарх Вартоломей І да се даде живот на една Конференция на всички християнски Църкви в Европа в която да участва също и Католическата църква. По време на интервю с присъстващите на асамаблеята журналисти, архиепископа на Лион каза, че предложението на Вартоломей І не е „новост”, защото „този въпрос е бил поставян от Църквите и в миналото”. Освен това архиепископа отбеляза, че този въпрос включва в себе си „много важни структурни промени” и една определена „съотносителност” с Католическата църква, която не участва в Световният съвет на църквите. Мога само да кажа, че този силен братски апел бе приет и ще бъде предаден на Папата, увери кардинала. Колкото до практическото осъщестяване на предложението на Патрирах Вартоломей, архиепископ Барбарен подчерта, че е нужно да се прави разграничение на „две нива”: от една страна „конкретния терен” за съществуващото сътрудничество и от друга „структурния въпрос за интеграцията”.

Запитан от журналистите, председателят на КЕК Жан-Арнолд де Клермон, отбеляза: „Ние смятаме че е възможно да има един Съвет на всички християнски църкви в Европа, място където да се срещат всички християни от Европа, за да разработят и предложат на европейските общности едно общо послание. Става въпрос да се съберем всички заедно и да се запитаме кои са главните проблеми по които християните могат да намерят общи точки. Това е осъществим проект, предимно след Третата икуменическа Асамблея в Сибиу, на която 2500 делегати от всички Църкви в Европа изразиха желанието да дадат началото на едно общо свидетелство. Аз съм убеден, че това е възможно”.

От своя страна, отец Дуарте да Куня, генерален секретар на Ссее, изрази положителна оценка за предложението на Вартоломей І за учредяването на Конференция на всички християнски Църкви в Европа: „Аз също вярвам, че християнските Църкви в Европа са призвани към единството, според Господнята заповед: „да бъдат всички едно” (Йоан 17,21), за да могат по този начин да служат по-добре на съвременният човек, изправен пред множество сложни предизвикателства от морален и социален характер. Това бе и призива на Папа Йоан Павел ІІ в апостолическото насърчение Ecclesia in Europa, в която четем: „Укрепването на единството в лоното Европейският континент, насърчава християните да сътрудничат в процеса на интеграция и помирение посредством богословският, духовният, моралният и социалният диалог. Можем ли да допуснем Църквата на Христос да бъде фактор на разединение и неразбирателство в една Европа, насочена към политическото единение? Не би ли било това един от най-големите скандали на нашето време?. Общото свидетелството на християнските Църкви в Европа, с тяхното богато наследство на вяра, ценности и социален опит, ще бъде по-убедително и решително не само за вяравщите, но и в Европейските институции”.